Перник, Монтана, Плевен, Шумен... Кои са първенците по загуба на вода?

По последни данни от НИМХ в България има завишение на водните ресурси. Само повърхностните  запаси са със средни годишни обеми от 17,7 млрд. куб м.

Консумацията е около 5 млрд. кубика.

Кризата с безводието в някои градове е като поговорката "Вода газим, жадни ходим", коментира пред БНР проф. Петър Калинков преподавател в УАСГ и зам.-председател на Българската асоциация по водите.

Той разясни, че водните загуби средно за страната са около 60%. Тук са и реалните физически загуби (течове), и търговски загуби – при доставена, но неотчетена и неплатена вода, например при кражба.

Сред "първенците" по загуби са Перник, Монтана, Плевен, Търговище, Сливен, Шумен и много други. При някои от тях загубите достигат 80 на сто. Сред местата с най-малко загуби е и Софийската водоснабдителна мрежа.

"В София нещата са много-много по-добре – отбеляза проф. Калинков. – Към 2024 г. жителите на столицата потребяват 128 млн. куб. м. годишно. Платената вода е 84 млн. кубика. Това означава, че загубите са малко над 34%, от които 10% са търговски загуби. За 2025 г. се предвижда водните загуби в София да бъдат още намалени – до 32 на сто."

Част от кризата с безводието през 2024 г. се дължи на климатичните промени по отношение на неравномерността на валежите, допълни експертът.

Течовете в много случаи са предпоставени от остарялата водопроводна мрежа. Някои от системите са изграждани преди десетки години с етернитови тръби. Годността им отдавна е изтекла. Всички връзки към отделните имоти допреди години са правени от поцинковани тръби, които с времето корозират и водят до отвори.

"Скритите течове са постоянни и непрекъснати – подчерта проф. Калинков.

По думите му подмяната на старата ВиК мрежа със сигурност води до намаляване на загубите. Град Враца е пример за това. Ако досега консумацията там е била 24 млн. куб. метра, сега е 9 млн. куб. метра на година.