Цветомир Николов: Бизнесът е получил 6 млрд. лв. от компенсации за тока

Петкратно увеличение на имуществените санкции за ЕРП-тата при неизпълнение на задълженията им към българските потребители. Това предвижда нов законопроект. Електроразпределителните дружества ще бъдат задължени да търсят потребителя, когато не му доставят ток.

"Това е опит с цел гражданите да получат по-големи обезщетения за това, което им се е случило, и държавата да намери начин да накара ЕРП-тата да възстановяват част от щетите, които са нанесени. Основният въпрос тук е, че Министерството на енергетиката с този законопроект не дава ясно как да се избегне случващото се. Постфактум, може да се раздават колкото пари се поискат, не е говорено с общините, не е говорено с всички горски стопанства. ЕРП-тата имат задължение да си оправят положението, но основният проблем е, че те не могат сами", каза Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията .

В предаването “България сутрин" той поясни, че законопроект е в много ранен етап и тепърва трябва да мине обществено обсъждане. Николов добавя, че тепърва ще видим какво ще решат народните представители, какво ще се видоизменя и какви ще са основните предложения.

“Това, което разрешава този закон, е ограничаване на административните тесни места в полза на потребителите - възможността ЕРП-то да автоматизира процеса по връщане по неустойки, вследствие на това, че са претърпели имуществена вреда. Но тук идва другият въпрос - как ще се следи дали това се спазва", допълни Николов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Експертът обясни, че хората, останали без ток на коледните празници, подават две заявления.

"Едното е за подкрепа от държавата, другото е към електроразпределителното дружество. Тук възниква въпросът за размяна по неустойка по договора. Ако вие не сте съгласни с това, което електроразпределителното дружество ви предоставя и смятате, че то е недостатъчно на фона на това, което ви се е случило, вие може да си търсите по съдебен ред тази подкрепа. Това допълнително удължава срока, по който се очакват вашите постъпления. Не е важно, след като се е случила белята как ще компенсираме българските граждани, защото колкото и пари да се възстановяват, нищо няма да компенсира факта, че по Коледа бяха без ток. Въпросът е как в бъдеще да избегнем вероятността това да се повтори, или поне в мащаба, в който беше", коментира Николов.

Той е категоричен, че КЕВР трябва да следи къде се инвестира. "Тези малки населени места, които имат много трудни терени, където се изискват допълнителни инвестиции, те са икономически неизгодни. Те се опитват да инвестират там, където имат най-много клиенти. Общините и държавата трябва да окажат или подкрепа за това да има проактивност да се случват тези инвестиции, или да се намери друг подход, така че да се осигурява съответното качество", каза експертът.

По думите му българските граждани винаги имат право по съдебен ред да изискват това, което им се полага.

Либерализацията на пазара идва с мощни инвестиции

Попитан, ако бяхме на либерализиран пазар, щеше ли ситуацията да е по-различна, той отговори: "Либерализацията на пазара е много ключов процес, тъй като тя ще отключи инвестициите в нови мощности, също така инвестициите в мрежите. Двете неща са като скачени съдове. Ако имате либерализиран пазар, със сигурност имате интензивни инвестиции. Това е в полза на ЕРП-тата, финансовите потоци ще се увеличат".

Николов добави, че бизнесът е получил 6 млрд. лв. от компенсации за тока.

"Юни 2025 година влиза регламентът на Европейския съюз, който ще забрани работата на въглищните централи да бъде субсидирана. Това автоматично означава, че на един либерализиран пазар те би трябвало да затворят. В този кръг влизат и нашите", завърши той.

Гледайте целия разговор във видеото.