Депутатите си казаха думата: Забраняват само еднократните електронни цигари, т. нар. вейпове

Пълна забрана на електронните цигари в България няма да има. Забраняват се единствено електронните цигари за еднократна употреба, т.нар. вейпове, а многократните устройства, коите се презареждат с течности или с капсули остават разрешени.

Какво се променя?

Народното събрание прие промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, внесени от депутата Костадин Ангелов на 7 февруари. Въпреки че се използва общото название вейпове, новите разпоредби не засягат многократните електронни цигари с презареждане с капсули и течности, които остават законни. 

Тъй като това разграничение обаче не е напълно ясно за обществото, което масово нарича всички видове електронни устройства с никотин "вейпове", народните представители въведоха дефиниция за еднократните електронни цигари. Според нея това са вид електронни цигари, които са предварително заредени с течност от производител и не може да се допълват с течност или да се презарежда батерията им повторно, а след като се изразходи течността, те се изхвърлят. Тъкмо еднократните (вейпове) станаха най-популярни сред учениците и младежите заради ниската си цена, привлекателните цветни опаковки и възможността да се крият лесно от родителите и учителите.

Важна ограничителна мярка се одобри и за никотиновите паучове. Количеството на никотин в пауч няма да може да надвишава 20 мг, като целта е да не се предозира приема на никотин. Пазарът към настоящия момент е пълен с никотинови паучове с много високо съдържание на никотин – до 40-50 мг, което може да създаде сериозно предозиране особено за подрастващите. 

Затяга се контрола върху спазването на закона, като се увеличават глобите и санкциите при нарушения. Особено строги са санкциите за предприятия, които предоставят сайтове за продажба или реклама на тютюневи и свързани с тях изделия – които от тях не спрат тази незаконна дейност ще претърпят санкция от 20 000 до 50 000 лева, а при повторно нарушение от 60 000 до 120 000 лева.  

Първоначално депутатите искаха пълна забрана

Още на 12 февруари 2025 г. Народното събрание прие единодушно на първо четене законопроект, който предвиждаше пълна забрана на продажбата и употребата на електронни цигари в България, независимо дали съдържат никотин или не. Това предизвика вълна от притеснения и критики от страна на потребители и легалния бизнес, които по принцип не одобряват крайни рестрикции. 

Общественият дебат стана доста остър

Дебатът около забраната набираше скорост и въпросът беше: ясно ли е какво точно се забранява? Докато в Европа фокусът пада основно върху еднократните устройства, заради тяхното въздействие върху околната среда и лесния достъп за непълнолетни, у нас първоначалното предложение обхващаше всички електронни цигари, без разграничение. Това доведе до объркване в обществото и съмнения дали мярката е насочена към здравна защита или представлява неоправдана забрана, която ще стимулира незаконното предлагане. 

В крайна сметка, между първо и второ четене текстовете се прецизираха, така че забраната да обхваща само еднократните електронни цигари. Целта е да се ограничи масовото им използване от непълнолетни и да се следва добрата практика на други европейски държави, които предприемат подобни стъпки.

В момента никъде в Европа няма пълна забрана на електронните цигари. Вместо това, вниманието се насочва към ограничаване на еднократните вейпове, както поради здравни, така и поради екологични съображения. Белгия и Франция вече забраниха продажбата на вейповете. Великобритания подготвя аналогични мерки, като се очаква да спре продажбата на вейпове от средата на 2025 г.

С последните промени България все пак избира да следва европейския подход — фокус върху ограничаването на най-рисковите устройства, а не пълна забрана.

В крайна сметка, многократните електронни цигари остават на пазара, тъй като  те предимно се използват от по-възрастни пушачи, като средство за замяна на традиционните цигари и за постепенен отказ от тютюнопушене. 

Законът обаче трябва да премине през процедура на нотификация до Европейската комисия, която може да продължи от 3 од 6 месеца. Ако след 3 месеца няма възражение, законът ще влезе в сила.