ВКС заяви, че Сарафов вече не е и.ф.главен прокурор, не може да иска възобновяване на дела

Наказателната колегия на ВКС е на мнение, че правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба в съдебния закон, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от Борислав Сарафов след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране. Това съобщиха от ВКС.

Става дума за следното.

С две разпореждания от 2.10.2025 г. – едно на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия и едно на председателя на Второ наказателно отделение, се отказва образуването на производства по депозирани искания от и. ф. главен прокурор за възобновяване на наказателни дела.

Законът дава възможност на главния прокурор да иска възобновяване на приключили и решени дела, но в случая съдиите казват, че Сарафов не може да го прави, защото правомощията му като и.ф. главен прокурор се пракратяват на 21 юли т.г.  

ВКС прави преглед на хронологията.

С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС)  от 16.06.2023 г. Борислав Сарафов е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България".

Със Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, в сила от 21.01.2025 г. е предвидено, че „при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите".

В мотивите се подчертава, че шестте месеца от влизането в сила на разпоредбата са изтекли на 21.07.2025 г.

Актът на назначаването на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор е влязъл в сила, част е от правния мир като неотменен и се изпълнява и понастоящем. 

„Действието на тази законова разпоредба е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането ѝ в сила и. ф. главен прокурор Сарафов не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на ВСС", категорични са върховните съдии.

Според тях разпоредбата има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения.

Нововъведеният правен режим преурежа за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (несъщинска ретроактивност), за разлика от същинската ретроактивност (Решение № 5/11.05.2017 г. на Конституционния съд).

Нормата запазва юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила (определянето на и. ф. главен прокурор), но преурежда неговите правни последици. „Конкретно за случая се налага извод, че лицето, което към момента на влизането ѝ в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането ѝ в сила, занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва *ex lege*", се пояснява в разпорежданията.

Такива съображения са обосновали решение на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от 18.09.2025 г., според което правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране на Наказателната колегия на ВКС и обосновава постановяване на отказ да се образува производство.