Киряков: Протестите са заради завладяната държава, не срещу бюджета

Влизането в еврозоната на практика действа като външна спирачка срещу опитите за прекомерна концентрация на власт в България, включително през идеята държавата да придобие активите на „Лукойл“ и да ги управляват определени силови кръгове. Именно строгите европейски правила и рамката на фискалната дисциплина са причината бюджетът да бъде върнат — защото под външен натиск той трябва да бъде съобразен с критериите на еврозоната и да ограничава възможностите за подобни политико-икономически зависимости. Темата коментира политологът Георги Киряков в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

„Влизането в еврозоната поставя нови рамки, както се случи с ЕС и НАТО. Една от причините бюджетът да бъде върнат обратно е именно натискът да бъде коригиран според европейските критерии.“

Първият бюджет в евро и геополитиката

Според Киряков намерението на държавата с първоначалния проект за Бюджет 2026 е държавата да купи рафинерията на „Лукойл“ и прехвърлянето на средства към ББР с цел за осъществяване на подобна сделка е част от страховете.

Гостът посочи, че ако държавата, а не стратегически инвеститор, който обаче не е свързан с Унгария, Азербайджан или Турция, придобие активите, въпросът е кой ще ги управлява. А възможността е да се придобие от определени кръгове, които държат властта.

„Тук основният проблем е, защо от години не се позволи конкуренция в пазара на горива. От много години ред правителства не позволиха възможността чужди компании да строят данъчни складове в България, през които да се снабдяват тези бензиностанции. В момента данъчните складове са под контрол на „Лукойл“. Ако държавата ги купи, това ще затегне примката върху цялото българско общество, което ще стане зависимо от една шепа хора в тази държава, които успяват по някакъв начин да продължават да се възпроизвеждат в управлението, така че да няма възможност за алтернативи.“

„Ето такива динамики в българската геополитическа действителност пораждат това постоянно нарастващо напрежение в определени групи“, заяви събеседникът.

Протестът и гражданско-политическата мобилизацията

Киряков коментира, че големият протест в четвъртък е резултат от натрупания гняв в обществото от концентрацията на власт в държавата от Делян Пеевски и Бойко Борисов.

„Гневът е фокусиран върху влиянието на г-н Пеевски върху българската политика. Не е бюджетът причината. Причината е усещането за „завладяна държава“, в която две фигури владеят огромен властови ресурс. Те запушват системата до такава степен, че демократизмът започва да се изпарява.“

Според него гражданската мобилизация е естествена и не е плод на дадена партия и коалиция, а защото влизането в еврозоната и цялостната европейска интеграция на страната са могли да бъде опорочени от двама души поради риск България да влезе в процедура по свръхдефицит.

Политологът добави, че след протеста кметът на Варна Благомир Коцев беше пуснат под гаранция, и бяха разгласени намерения за оттеглянето на бюджета, но ден по-късно изявленията са променени.

„Ще бъде допълван и коригиран между първо и второ четене. Обаче видяхме, че БСП заплаши веднага, че ако се пипнат социалните плащания от бюджета, те ще напуснат коалицията. Тук обаче не се знае кой говори – БСП или г-н Певски.“

По думи на госта президентът Радев ще спечели от нарастващото недоволство. Той каза, че част от енергията ще се върне към ПП–ДБ, но това е радикален вот и ще търси радикални алтернативи: „Възраждане“, „Меч“, „Величие“ — и най-вече бъдещия проект на президента Радев, защото моделът на „бащица“ се търси от българското общество.

А ако се стигне до преконфигуриране на властовия ресурс, новият играч ще може да поеме контрола над финансовите потоци и силовите структури в държавата.

Планът за мир в Украйна

В международен план Киряков каза, че планът за мир в Украйна създаде шум – първоначалните 28 точки станаха 19, европейската ревизия на 28-те точки отпадна, а впоследствие Украйна прие план за мир, но не знае кой.

„Зеленски е прихванат в тежки клещи и това е огромен проблем за Украйна, Европа, САЩ, защото разпадането на съюза с европейските държави не са подходящи за сегашната ситуация, в която Китай доста сериозно настъпва на световната сцена, а Русия няма намерение да се отказва от геополитическите си амбиции.“

Подслушаните разговори на Уиткоф, Дмитриев и Ушаков

Политологът изтъкна, че скандалът в разпространените от Bloomberg секретни разговори от преговарящите от американска и руска страна не е позицията на Кремъл, а в това, че Уиткоф нарича руския си партньор „приятелю“.

„Това не са толкова специални отношения, че да си позволя такова фамилиарничене, дори по телефона в таен разговор.“

Засега се спекулира, че зад записа стои Украйна, но все още не е ясно. Не е ясно още какво ще обсъжда Уиткоф в Москва, нито какво е посланието на Дрискол, който заяви, че украинците са в уязвима позиция.

„Фокусът отново се премества от Украйна към Русия и приоритет се дава на руската позиция.“

Освен това Москва може да вдигне залозите към Вашингтон – за ресурсите в Арктика. Фактор може да бъде и използването на мира в Украйна за разцепване на отношенията Русия-Китай, което се връзва с целите на САЩ да изтласкат Пекин от региона на Южнокитайско море и да засилят съюзите си с Япония и Южна Корея.

Целият разговор - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria