Мултифондовият модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе приет на първо четене

Да бъде въведен мултифондовият модел в допълнителното пенсионно осигуряване, реши Народното събрание на първо четене. Това стана с промени в Кодекса за социално осигуряване, внесени от Министерския съвет.

„За“ бяха 103 народни представители (ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“(ПП-ДБ), „ДПС-Ново начало“, „Алианс за права и свободи“ (АПС). Против се обявиха 37 депутати -  „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“ и „Величие“. Въздържаха се седем души – един от „Има такъв народ“ (ИТН) и шестима от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ).

Срокът за предложения между двете четения ще е три дни, прие парламентът. Така текстовете ще могат да влязат в сила от 1 януари 2027 г., обясни Деница Сачева (ГЕРБ-СДС), председател на социалната комисия.

Чрез въвеждането на мултифондов модел ще се даде възможност осигурените лица да избират как да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания, като се отчита различната толерантност към риска на отделните категории лица в различните фази на жизнения им цикъл, пише в мотивите си вносителят. 

Предвижда се също създаване на подфондове с различен инвестиционен профил. В рамките на пенсионния фонд пенсионноосигурителните дружества ще създават подфондове с различен инвестиционен профил - динамичен, балансиран и консервативен, съобразени с жизнения цикъл на осигурените. Лицата, избрали да следват стратегията на жизнения цикъл, както и служебно разпределените, ще бъдат автоматично прехвърляни, съобразно възрастта – до 50 години – в динамичен подфонд; при навършване на 50 г. - в балансиран подфонд с по ниско-рисков профил; и след като наближат възрастта за пенсиониране (3 г.) се прехвърлят в консервативен фонд, който е най-нискорисков и цели запазване на натрупаните средства.

Във връзка с въвеждането на мултифондов модел се предлага въвеждане на нови видове допустими инвестиции на фондовете със съответните инвестиционни ограничения, както и завишаване на капиталовите изисквания и кадровата обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества.

Предлага се също замяна на механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване с пазарен показател (бенчмарк). Заложена е още промяна в таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества.

Със законопроекта се предлага стъпаловидно годишно намаляване на удръжката от всяка осигурителна вноска в рамките на 10- годишен период и плавно въвеждане на двукомпонентна такса, формирана от фиксирана част – процент върху управляваните активи, и променлива част, която отчита постигнатите инвестиционните резултати. Също така се усъвършенства уредбата на изплащането на средства на наследниците на починалите осигурени лица и пенсионери посредством разширяване кръга на наследниците с оглед констатирани в практиката проблеми.

Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев обясни, че преди внасянето на законопроекта, е бил извършен цялостен преглед на модела за допълнително пенсионно осигуряване. Предоставя се възможност на осигурените да избират по какъв начин да бъдат управлявани пенсионните им спестяване при отчитане на жизнения цикъл, посочи той. 

Александър Койчев от „Възраждане“ коментира, че Народно събрание, на което остават броени дни, няма право да прави подобни сериозни промени. Според него рискът продължава да остава за осигурените лица. 80% от осигурените са незаинтересовани, защото се записват във фондовете служебно, посочи той. Освен това социалният министър заяви, че не подкрепя тази политика, добави Койчев. Той обърна внимание, че няма долна граница на инвестициите в акции за мултифонда. Друг проблем, според него, е много голямата разлика в степента на риска. Предлагат се и три такси, което също е проблем за осигурените, посочи депутатът.

По думите на колегата му Георги Хрисимиров няма протекция за българските граждани, рискът е изцяло за тях. Фондовете трябва да получават само процент от реализираната печалба, а не три такси, смята той.

Даниел Лорер (ПП-ДБ) коментира, че с промените ще има положителен ефект за самия осигурен, както и за държавата, тъй като пенсионните фондове чрез публично-частни партньорство ще могат да участват във важни инфраструктурни проекти. Според Лорер единственият риск е от концентрации, когато фондовете инвестират в компании, които по един или друг начин са контролирани от тях. Тук е мястото на регулатора - Комисията за финансов надзор, изтъкна депутатът.

В предложения законопроект няма нито един текст, който да е против интересите на осигурените лица, категоричен е Хасан Адемов (АПС). Според него внасянето на законопроекта е закъсняло, защото в Хърватия, които са с около 2 млн. и нещо население, реализират вече доста голяма доходност в резултат на пенсионната реформа. При ДОО няма никаква доходност, т.е. рискът там е изцяло системен, дължи се на демографски проблеми, но се поема от ДОО, обясни Адемов. Частните пенсионни фондове се задължават да увеличат капиталовата си адекватност, за какъв риск говорите, попита той „Възраждане“. Всяко едно осигурено лице ще може да избере риска при инвестиционния профил, добави Хасан Адемов.

ПГ „БСП-Обединена левица“ призовава за разум като счита, че 51-вото НС трябва да отложи приемането на този законопроект, заяви Нина Димитрова. По думите й това е рискован експеримент с милиони български граждани. Сред опасенията са, че лицата под 50 години автоматично са поставени в най-рисковия подфонд. Липсват подробни разчети за ефекта върху средствата на осигурените, таксите създават предпоставки за натрупване на печалби на дружествата за сметка на осигурените лица, посочи още Димитрова. Не са ясно определени и давността на вземанията от фондовете. Голяма част от хората нямат необходимата финансова експертиза, изтъкна още депутатът. 

Красимира Катинчарова обяви, че „Величие“ няма да подкрепи промените. Изводите за управлението на пенсионната система могат да бъдат обобщени в някои данни на НСИ, които показват, че толкова време парите във фондовете са управлявани лошо, посочи тя. Вариантите във втория стълб за подфондове оприличи на „оферта как да бъдем ощавени“. Преди да се предлага такава промяна, е необходима ревизия на това как са управлявани пенсионните фондове, защото те не направиха пенсионерите по-богати, смята Катинчарова.

Приемаме законопроект, който е бил публично обсъден, разгледан е в Националния съвет за тристранно сътрудничество, приет е в Комисията по труда и социалната политика, обясни Деница Сачева, оборвайки твърденията за приемане в последния момент. Демографската ситуация у нас не може да чака идеалните обстоятелства, засяга почти 5 млн. български граждани, защото пенсиите се унаследяват, подчерта тя.