Кирил Петков "погреба" ИТН, Тошко отвърна: Политически и морален труп

Бившият съпредседател на "Продължаваме промяната" коментира темите от седмица и направи анализ, от който е видно, че всички политически опоненти на ПП губят позиции. Той направо "погреба" ИТН и прогнозира, че "Възраждане" са на ръба на 4-процентната бариера.

Ето размислите на Петков и отговорът на Тошко Йорданов, който не закъсня. 

"Да погледнем извън самите ужасяващи събития на Петрохан и да видим защо чак такъв емоционален и политически ураган се завихри в България. Какво на политическата сцена се случва, което умножи истерията в държавата?

1. ИТН

Едни от най-гнусните изказвания в последните дни идваха от ИТН и „Възраждане“ в парламента. Защо? Защото и двете формации изпитват истинска болка от огромната загуба на власт, която им се случва.

ИТН ясно виждат своето политическо погребение – не с чест и слава, а с разпад, огорчение, разочарование и усещане за предателство. Представете си как се чувствате, ако сте Слави или Тошко: били сте номер 1, не сте успели да съставите правителство, влезли сте в коалиция като малък играч, използвани сте за свалянето на единственото правителство в модерната история без Борисов и Пеевски, след това сте се присъединили именно към Борисов и Пеевски, а днес умирате в политическото пространство с етикета „предатели“.

Единственото, което ви остава в последните си дни в парламента, е да използвате нецензурни думи, защото вътрешният гняв към собственото ви предателство не можете да понесете дори самите вие.

2. „Възраждане“

„Възраждане“ също усещат загубата на власт и влияние. Реално не са сигурни дали ще влязат в следващия парламент. На прага са на 4%. Партия, която толкова години не успя да направи едно конструктивно нещо за България, освен да плюе  – да плюе по Европа, да обича Русия и в същото време да гласува с ГЕРБ.

Това е равносметката. Гръмки речи отвън, удобни съвпадения в гласуването с ГЕРБ отвътре. Последните им лозунги са за закриване на ПП–ДБ. Крайността става последният инструмент, когато усещаш, че почвата под краката ти изчезва.

Чувството на празнота, безсилие и политическа ненужност ги изяжда отвътре. За много от депутатите им това може да са последните парламентарни дни - не по техен избор, а защото ще бъдат отхвърлени от избирателите си.  Болка, фрустрация и перспективата историята да ги запомни като креслива, но безплодна епизодична сила.

Дори нещата, в които уж вярваха, се провалиха: от мантрите им за ваксините – при положение, че част от тях тихо се ваксинираха – до протестите срещу еврото, което днес спокойно използват, за да си купуват за последно кюфтета от парламентарния стол. Болката се превърна в истерия.

3. ГЕРБ и „Ново начало“

Тук не ги разделям, защото те са една партия с два бранда – два бранда на една и съща мафиотизирана структура в България. И двете партии сега мълчат. Протестите през декември им показаха, че вълната срещу тях е автентична и незаобиколима. „Хората, хората“ искат да ги изхвърлят.

Инструментите им за власт изглеждат все по-токсични. Актьорът от „Туин Пийкс“ в прокуратурата вече няма никаква легитимност в очите на обществото. Обществото е алергично към този облик на задкулисието. Оставки се подават, фасадите се разместват, но реалната сила остава скрита – в службите, в медиите, в прокуратурата и в новоизбраните регулатори, но хората това започват да го разбират.

Тяхната цел оттук до изборите е ясна: максимално количество скандали, умножени по хиляда през медийните им машини. Те знаят, че никога повече няма да бъдат обичани. Затова целта не е любов, а потискане на гласоподавателите на другите – да ги уморят, да ги отвратят, да ги накарат да не излязат.
Петрохан беше превърнат в политическо оръжие. Надуха медийните лайномети и направиха трагедията инструмент. Но дори и това не сработи напълно, защото прибързаните им действия и кадровата им немощ показаха, че сборът от малки тайни и неадекватности вече не може да бъде скрит толкова лесно.

Следващите месеци ще бъдат пълни със скандали. Ще бъде шумно. Ще бъде грозно. Защото когато се събуждаш сутрин с десетки дела на трупчета в прокуратурата, ти нямаш избор – бориш се на живот и смърт. Готов си на всичко.

И затова реакцията е толкова ожесточена, когато някой бръкне в реалните финансови потоци. Когато кмет намали разхода за боклука на София почти наполовина и за първи път от години мафиотските структури зад Пеевски и Борисов останат с пръст в уста – тогава атаките стават лични, системни и безмилостни.

Опитаха се да счупят Терзиев. Не успяха. Защото когато човек е убеден, че не е направил нищо лошо и че мотивите му са били чисти, атаките не могат да го пречупят.

И така България се оказа изправена пред съвкупност от ужасяващо събитие, болката на умиращи партии, страха на задкулисието от хората на протеста и реалността, че днес нямаме нормално работещи институции, които да дават сигурност. Нямаме съдебна система, която да вдъхва доверие. Това прави всяка криза експлозивна.

Важно е гражданите от протеста да стъпят здраво на земята и да си спомнят, че силата е в тях. Те излязоха на протеста. Те свалиха правителството на мафията. И този път няма да позволят да бъдат манипулирани от истериите на завладяната държава.

Както Васил устоя на безскрупулните атаки срещу него, както депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ устояха на ужасите в парламента през последните седмици, както Гюров ще устои на бомбите, които му готвят, така и българите ще устоят. И ако устоим, България ще бъде различна".

Отговорът на Тошко Йорданов

Казаха ми, че вместо да седи засрамено в ъгъла, заради чудовищния педофилски скандал, в който е затънала бившата му партия, Кирил Петков нещо бил писал по темата в интернет. И вярно, оказа се е писал. 

Миличкият, объркан човек. Залутан някъде между лъжата за канадското си гражданство, фалшивите подписи, „куролацията“, кеша дето събираха от един бизнесмен и пицата с кристали, дето е хапнал на закуска. Милият Кирил Петков се опитал да се изкаже „алангро“ срещу всички политически партии, включително срещу ИТН. Нещо е пробвал да пише срещу тях, но за съжаление е описал себе си. 

Писмо от Кирил Петков, изхвърлен заради корупционния скандал в неговата партия, изяден от егото на бившата си дружка Асен Василев, окичил стената си със законите, под които стоят неговия подпис заедно с подписите на Борисов и Пеевски, смазан от тъпите промени в Конституцията, направени с благоволението пак на Борисов и Пеевски, провален в опита си да даде кодовете на машините на БСП, увиснал на крачола на баща си Петко, който пък пише дитирамби в интернет в защита на онази майка, отрекла се от собственото си дете, жертва на петроханския педофил. Тъжна гледка... 

Има един израз в българския фолклор - “Да чакаш от умрял писмо“. 

Е, днес има писмо от политическия и морален труп Кирил Петков. Амин.