Софиянци са хапвали от месото от незаконните кланици край Ихтиман

Месото от незаконните кланици край Ихтиман вероятно е продавано в София. Това предположение изрази пред Нова Нюз д-р Ангел Мавровски, директор на Българската агенция по безопасност на храните. По думите му каналът за контрабандното месо от Румъния е работил поне от 3-4 години.

"А може и повече", обясни Мавровски.

По думите му консумацията на подобно месо крие сериозни рискове за здравето.

Д-р Ангел Мавровски уточни, че животните са от Румъния. 

"Цялото поле е осеяно с ушни марки от там. Дори изпратихме писмо към румънската страна. Там се оказа, че има живи румънски животни на поляната на Ихтиман. Те са виртуално живи, но на практика – части от тях, останки са до Ихтиман", каза шефът на БАБХ.

В отговор на въпрос "къде после тръгва месото от незаконната кланица?", той заяви - "най-близкият пазар е София. Най-вероятно е било на пазара. Има и други заболявания, освен шапа, които също са доста опасни, в района на Симитли има бурцелоза."

Камарите от кожи, кости и вътрешности няма как да не се забележат от местна власт и други институции, подчерта Мавровски:

"Някой си е затварял очите широко. Според нашите вече проучвания няма как това да е без знанието и на наши служители, както и на други институции. Залавяни са няколко пъти, доколкото разбирам от колегите на границата. Обаче оттам нататък не произтичат никакви мерки. В случая, просто по адресни регистрации прецизирахме и с полицията се отиде на място."

Той отправи апел към хората да пазаруват само от места, на които имат доверие.

"Вероятно има и търговци, които си позволяват да закупуват такива продукти. При месопереработката, пак там има много строг контрол – специално предприятията, които са регистрирани, имат много строг контрол. Според мен това е по-скоро в нерегистрирани предприятия, които също едно по едно започват да излизат наяве. Самият добив на месо, дори животните да са клинично здрави, трябва да се извършва регламентирано в кланици. Има риск за хората, които консумират това месо. Има си търговци, които не биха си позволили да вземат случайно добито месо."

Директорът на БАБХ отказа да коментира липсата на контрол по време на предишното ръководство на агенцията.

Той посочи, че оттук нататък всички пратки с живи животни ще бъдат щателно проверявани.

"Целта на акцията, която подехме вчера с министър Христанов е чиста храна. Буквално правим като КПП-та на границата, за да няма нерегламентиран внос на животни. Всички пратки, които са с живи животни, ще бъдат проверявани и това ще е безсрочно."

По отношение на мерките срещу разпространение на шап директорът на БАБХ коментира:

"След като получихме информация за огнищата, които продължават да "пукат като пуканки", да ги наречем в Кипър, взехме мерки, особено след огнището, което избухна на остров Лесбос. Взехме мерки на територията на цялата страна и съответно по границите, за да ограничим достъпа на животни и нерегламентирания внос. Знаете случая и в Наруса, където заловихме благодарение на гранична полиция животни от Румъния. Оттам е абсолютно забранен вносът на дребни преживни животни, както и от Гърция. И от двете страни вече имаме засечени такива пратки – спрени, някои от животните са върнати още на границата, когато беше случаят с Румъния. Оттам знаете, че произтече продължението в Ихтиман, което шокира доста голяма част от зрителите."

"Вътре в страната има също още едно фрапиращо нарушение. Животни от Пловдивско, от огнище с шарка, са засечени да излизат навън на паша, което е реален риск за следваща вълна. Реално заради 16 животновъда, по-голямата част – лични стопанства. В момента дори цялата област е затворена и нямат право да изнасят или продават. Предприели сме мерки: предупредителни протоколи и от полицията. Може да се стигне и до постоянен патрул да ги пази."

Относно качеството на закуските в училищата и детските градини, директорът на БАБХ коментира:

"Имам деца и съм потресен от това, което се предлага на тях като храна. Или държавата трябва да финансира това допълнително, за да има адекватна храна. Има много бедни семейства, които разчитат на тази храна сутрин, обаче е недопустимо изобщо като качество. Въпросът е държавата как инвестира в бъдещето на децата – с нискокачествена храна и с рискови храни, които също влизат. Самата държава го контролира чрез нас, а се случва заради недобросъвестни производители."