Красен Станчев: Антикризисните мерки на МС са ирационални и неприложими

Антикризисните мерки на МС няма да могат да бъдат приложени и второ - те са доста ирационални, каза пред БНР доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика (ИПИ),

"Докато се регистрират хората за получаване на компенсации, ще свърши времето на служебното правителство. Второ - целият пакет за 100 млн. евро противоречи на добрата политика на служебни правителства до момента, които са били винаги с политика за  укрепване на фискалната дисциплина, с изключение на служебните правителства на Румен Радев. Когато увеличавате правителствените разходи, като дадете помощ, следващото правителство ще трябва да прави непопулярен ход, което много трудно се случва, защото една дадена помощ  след това не може да бъде махната".

100 млн. евро са нетривиална сума и тя няма откъде да бъде взета, подчерта той.

"Може да бъде взета от резерва, да бъдат намалени други разходи или да бъдат намалени приходите по някакво перо, примерно да се свали акцизът на горивата, но при намален акциз се намаляват преходите в бюджета. Следващото правителство ще трябва да реже отнякъде или да увеличава дълга", обясни икономистът.

Европа не е силно засегната от войната в Близкия изток, а от общата несигурност в света, трудната предвидимост на това, която се случва, и от разходите за отбрана, смята доц. Красен Станчев и коментира, че ЕС трябваше да научи урока, че "не можеш да имаш наркотична зависимост от мира, когато имаш съсед като Русия".

"Разходите за отбрана ще са дългосрочен проблем поради обстоятелството, че от 2022 г. разходите за предприемане на атаки поевтиняват, а средствата за защита поскъпват. ... Когато сега нагаждате военните разходи, ще трябва да ги увеличите от 1% на 4% от БВП, което означава, че трябва да съкратите някакви други бюджетни разходи, например - социална политика, които са най-високи. ... Т.е. дългосрочните ефекти от войните са по-тревожни, отколкото онова, на което обикновено се обръща внимание в момента - цени на горива, на торове и т.н. ... Цените на петрола не влияят пряко върху инфлацията, а се пренасят с тежест между 8 и 10% от цената на стоките и услугите. За периода от 2000 до 2016 г. в България се е работило почти 1 час, за да се получи доход, който да е равен на 1 литър бензин. През 2026 г. с един работен час се купуват 6 литра бензин и то от най-скъпия - 1,6 евро". 

В този ѝ вид войната в Залива няма да се проточи дълго, прогнозира той и коментира:

"Цените на горивата, а и на стоките и услугите, ще останат високи, но в сравнение с тези преди войната, а в сравнение с други периоди, няма да са по-високи, примерно с периода 2022-2023 г., когато започна войната на Русия в Украйна. Вероятно ще стигнат до най-високите равнища от 2014 г. Но в сравнение в доходите ще са по-малки разходите за купуването на която и да е стока или услуга, бензин или дизел".