БНБ с позиция: Конфликтът в Близкия изток може да повиши рязко инфлацията у нас

Българската народна банка предупреди за нарастващи рискове за инфлацията у нас заради военния конфликт в Близкия изток. Неблагоприятен развой на събитията в региона има потенциала да повиши рязко инфлацията у нас и да забави икономическия растеж. 

Това става ясно от оценка на потенциалните макроикономически ефекти върху България, публикувана на сайта на БНБ.

В съответствие с приложения от ЕЦБ аналитичен подход е изготвен базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 г.

В допълнение са изготвени и два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шоковете върху предлагането и цените.

Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 г. и 2028 г.

Той предполага, че средните тримесечни цени на петрола, природния газ и електроенергията ще достигнат връх от около 90 щатски долара за барел, 59 евро за MWh и 141 евро за MWh съответно през второто и в началото на третото тримесечие на 2026 г. и след това ще се понижат през следващите тримесечия.

Забавянето на инфлацията през 2027 г. отразява ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., докато предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. има проинфлационно влияние.

С оглед на повишената несигурност базисният сценарий е допълнен с два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.

При реализиране на неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г.

При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. 

Първоначалният ценови шок при енергийните продукти е по-голям и по-траен, което води до по-силно изразено пренасяне към цените на храните, посочват от БНБ.

Общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4 процентни пункта през 2027 г. Същевременно, икономическата активност се забавя значително и за по-дълъг период, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с 0,3 процентни пункта през 2027 г.