Забулена в тайна: 60 години от трагедията в Згориград, в която загинаха над 500 души

Снимка: БГНЕС

3 / 4

На 1 май 1966 г., докато цяла България празнува Деня на труда, Враца и село Згориград преживяват истинска трагедия. Половин милион кубически метра отровна маса от олово, цинк и мед помитат всичко по пътя си.

Хронология на ужаса

Часът е около 11:25 сутринта. В Згориград хората се подготвят за празничен обяд, а във Враца тече първомайската манифестация. В този момент стената на хвостохранилището на тогавашната мина "Мир" над селото се скъсва. Причината? Обилните дъждове през пролетта препълват басейна, който събира отпадните води и утайки от обогатителната фабрика. Никой не обръща внимание на предупредителните знаци. 500 000 кубически метра течна кал, камъни и тежки метали потеглят надолу по река Лева.

7 километра смърт

Стихията изминава 7 километра само за няколко минути. Вълната, висока на места над 3 метра, помита над 150 къщи в Згориград, стопански постройки, инфраструктура. Минава през проходи, където хората са били на празнична разходка. Калта е толкова гъста и тежка, че хората буквално са били "зазидани" в нея. Тези, които не са загинали от удара, са се задушили в токсичната маса.

Жертвите са стотици. Официалната власт е лаконична, съобщава се за 107 загинали. Архивите и свидетелствата на оцелелите обаче рисуват много по-страшна картина. Смята се, че реалният брой на жертвите е над 500 души, а ранените са хиляди. Много от телата никога не са намерени - погребани под дебели слоеве засъхнала кал или отнесени далеч от течението. Цели семейства изчезват в рамките на минути.

Какви са причините за трагедията?

Следствените действия по-късно разкриват серия от фатални грешки. Хвостохранилището е било изградено върху карстов терен, което го прави нестабилно. В стремежа си за преизпълнение на плана, предприятието е наливало много повече отпадък, отколкото стената е можела да издържи.

Въпреки че дни преди трагедията са забелязани пукнатини, евакуация не е разпоредена, за да не се помрачи празникът на труда.

Информационното затъмнение

Трагедията е държана в информационна "мъгла". Вестниците от онова време отделят само малки карета за "природното бедствие", докато в същото време по радиото текат празнични маршове. Враца е била блокирана от военни, а достъпът на чуждестранни журналисти - абсолютно забранен.

Делото се провежда при затворени врати във Враца и приключва за по-малко от година. На 20 май 1967 година са осъдени за безотговорност: