Сметната палата проверява МВР за изхарчени 1,3 млрд. лв. за пожари

Сметната палата стартира одит на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция по горите относно разходването на 1,3 млрд. лева за борба с пожарите и други бедствия, съобщават от институцията. 

Обект на одита е изпълнението на всички дейности по предотвратяване на бедствия, причинени от горски пожари и мерките за преодоляване на последиците от тях - като програми и политики, така и като конкретни инициативи и резултати, като финансиране и степен на готовност на институциите за навременна реакция и координацията между тях.

Одитът ще обхване последните две години и половина, в които са прилагани мерки и инициативи – от 01.01.2024 г. до 30.06.2026 г. Одитирани организации са Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция по горите, като в рамките на одита ще се събира и анализира информация и от Министерския съвет, от областните управи и от общините. 

МВР осигурява пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, както и достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". 

По Бюджета на МВР за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации отделените средства за 2024 г. са 461 млн. лв., а за 2025 г. - 650 млн. лв. Част от тези средства са предназначени за справяне с горски пожари.

По бюджета на Изпълнителната агенция по горите за специализирани дейности в горските територии за 2024 г. са били предвидени 39,7 млн. лв., а за 2025 г. - 43 млн. лв., а за планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита - 7,3 млн. лв.  за 2024 г. и 7,2 млн. лв. за 2025 г.

По европейски проект за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027 г. - "Повишаване техническата обезпеченост и капацитет на структурните звена на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и подготовка на населението за реагиране при горски пожари" са предвидени в размер на 163,3 млн. лв. 

През 2025 г. България е сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията на страната според данни на Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS). През миналата година сме изгубили около 300 000 декара гори, много от тях в НАТУРА 2000.

Статистиката сочи, че 96% от пожарите са резултат от човешка намеса - преднамерена или поради небрежност, само в 2-4% от случаите причината за възникване на пожар е естествена (най-често следствие от мълния). Над 80% от всички горски пожари възникват извън горските територии и впоследствие се прехвърлят в тях.

През последните 15 години (2010–2024 г.) в България са регистрирани над 7 000 горски пожара, обхванали над 1,1 млн. дка територия, сочи доклад на WWF-България. Особено засегнати са районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар. Пожарите стават все по-интензивни, трудно контролируеми и навлизат в защитени територии. Преките щети върху горските територии и инфраструктура за 2010–2024 г. се оценяват на близо над 28 млн. лв., като в тях не са включени разходите за възстановяване на изгорелите площи, на министерствата на вътрешните работи и на отбраната, на областните администрации, общините и доброволците за гасене на пожарите. Косвените щети, свързани със загуба на биоразнообразие и туризъм надвишават 100 млн. лв. годишно, сочи докладът на WWF-България.

Одиторите са установили и други сериозни проблеми и причини за одита. Сред тях са, че последният стратегически документ в България е Националната стратегия за развитие на горския сектор за периода 2013-2020 г. и е  с отдавна изтекъл срок на действие. Разработен е проект за нова национална стратегия за периода до 2030 г., който не е приет. В същото време Европейската комисия още през 2021 г. прие новата стратегия на ЕС за горите до 2030 г.

В доклад на Съвета за намаляване на риска от бедствия и аварии, освен посочените проблеми като нарастване на опожарените площи и все по-висок риск за горските масиви и за населението, са посочени и проблеми като недостатъчна подготовка, капацитет и ангажираност на институциите, особено на местно и областно ниво.