Иван Кръстев: Отмяната на механизма за МРЗ е сериозна грешка

Омбудсманът Велислава Делчева ще сезира Конституционния съд с искане за обявяване за противоконституционни на част от промените, приети със Закона за държавния бюджет за 2026 г. Искането е насочено срещу текстовете, които променят начина за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Казусът с МРЗ

Бившият зам.-министър на труда Иван Кръстев коментира в предаването "България сутрин", че темата засяга близо 1 млн. души, които се осигуряват на минимална работна заплата.

“Притесненията са споделяни от голяма част от експертите. Конституционният съд няма еднозначна практика по подобни казуси, а според редица конституционалисти използваният от Народното събрание подход противоречи на Конституцията“, заяви той.

Пред Bulgaria ON AIR Кръстев припомни, че създаването на механизъм за определяне на минималната работна заплата е част от ангажиментите на България по европейските директиви, но страната изостава с тяхното прилагане. “Голяма грешка е отпадането на действащия механизъм, без да бъде предложена алтернатива. В Европа няма държава без минимална работна заплата. Досегашният модел стимулираше работодателите и синдикатите да търсят общо решение. Без квалифицирана и мотивирана работна сила всеки бизнес е обречен на неуспех“, посочи той.

По думите му доходите са основният инструмент за задържане на работната сила и за устойчивото икономическо развитие на страната.

Кръстев отбеляза, че минималната работна заплата е единственият инструмент, чрез който държавата може да влияе върху възнагражденията и в частния сектор.”България продължава да е страната с най-ниската минимална работна заплата в ЕС. Отмяната на механизма без ново решение е сериозен проблем. Няма как през следващите две години минималното възнаграждение да остане на сегашните нива, при положение че натискът върху домакинствата расте“, каза той.

Работещите на непълно работно време

Според Кръстев измененията, свързани с осигуряването на служителите на непълно работно време, също пораждат сериозни въпроси. По думите му част от хората, работещи на четиричасов работен ден, могат да срещнат затруднения при натрупването на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране.

“Сивата икономика е сериозен проблем и нанася щети както на бюджета, така и на пазара на труда. Но тези мерки имат непропорционален социален ефект. Вместо това е необходим по-строг контрол и стимули за работниците да отказват практики като изплащането на част от възнаграждението в плик“, смята той.

Пенсионната реформа

Според Кръстев пенсионната реформа трябва да бъде реализирана внимателно, тъй като засяга над 2 млн. пенсионери. Той се обяви за постепенно отпадане на максималния осигурителен доход.

“Колкото по-високи са доходите, толкова по-нисък е относителният размер на плащаните данъци и осигуровки. Абсурдно е хигиенистката и директорът да се осигуряват върху една и съща сума, а подобни случаи не са рядкост“, коментира Кръстев.

По думите му доброволното пенсионно осигуряване трябва да бъде насърчавано, а функционирането на втория пенсионен стълб поражда въпроси.

“Промените в Кодекса за социално осигуряване позволиха всички лица до 50-годишна възраст автоматично да бъдат насочвани към фондове с по-висок риск. Това гарантира на частните пенсионни дружества голям брой клиенти, които често не са достатъчно информирани за последствията от подобен избор“, предупреди той.

Гледайте видеото с целия разговор.