Мнозинството от децата, които сега се раждат, ще доживеят сто години

В медицината се говори вече за ултра персонализирано лечение, което събира всички възможни данни по много сигурен начин, които се обработват в реално време. Единственият начин това да се достави в такъв мащаб и на съответната много по-ниска цена е изкуственият интелект. AI моделите, които се използват за здравни цели, се обучават специално - това са системи, които са много специализирани и изключително надеждни. Това коментира Атанас Райков, съветник по изкуствен интелект и дигитална трансформация, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Повишаването на дълголетието се базира на навици, изградени върху правилната информация, като в медицината се говори вече за ултра персонализирано лечение – има личностни, полови и расови разлики.

„Науката смята, че мнозинството от децата, които сега се раждат, ще доживеят сто години.“

Персонализираният подход събира всички възможни данни по много сигурен начин, които се обработват в реално време, така че това пътешествие, което всеки човек предприема, да бъде много адаптивно спрямо това какво се случва в неговия живот, обяснява Райков.

„Единственият начин това да се достави в такъв мащаб и на съответната много по-ниска цена е изкуственият интелект.“

Основата на всеки такъв подход е много сигурна, тъй като включва данни за текущото състояние на човека. Към тях се добавя генетичната специфика, както и информацията от всякакви носими устройства със здравно приложение.

Всички тези неща, с най-добрите източници на информация от световните изследователски центрове, се вкарва в интелигентността на системата и тя става проактивна, един вид съветник. Добавят се и психологически модели, които да подпомогнат развиването на навиците, които понякога са най-ключовото нещо.

AI моделите, които се използват за здравни цели, се обучават специално. Те правят само това. Това са системи, които са много специализирани и изключително надеждни. При тях няма никаква друга информация, която да „замърси“ начина им на мислене и да доведе до „халюцинации“, посочва той.

В момента огромната част от времето на лекарите и медицинския персонал преминава в административна дейност. Автоматизирайки я, се освобождава много повече време за дейността с най-висока добавена стойност както за пациента, така и за самите медицински специалисти.

Освен това създаването на такава платформа за данни, която е като асистент на специалистите, осигурява максимален синхрон между тях и позволява да не се пропускат възможни хипотези.

Наскоро имахме новина, свързана с новата ваксина на Moderna срещу рак, като при разработването и е използван AI за намаляване на рецидива. Има веч лаборатории и в България, които предлагат анализ чрез изкуствен интелект, изтъква специалистът.

„При здравните системи също се наблюдава тенденция за инвестиране в AI. Нужна е управленска и политическа воля, като има индикации и за двете.“

Медицинските играчи си партнират много тясно с големите технологични гиганти, но това не означава да предадеш суверенитета на данните си, а по-скоро създаване на общи инструменти и партньорство по-близко до предишната фаза на технологичната революция, където се използва базата, но те се модифицират и поставят в собствена инфраструктура, като се тренират допълнително, за да бъдат под контрола на медицинските играчи.

„Аз споделям личните си медицински данни единствено с модел, който имам на лаптопа си.“

Бих препоръчал хората да използват “on device” алгоритми или режими, които изтриват данните след определен период чрез ангажимент на самия доставчик. Рискът е предимно от киберзаплаха, констатира Атанас Райков.

„Инвестицията в киберсигурност, включително чрез AI решения, вече не е лукс, а ежедневие.“

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria