Лекари: Повече пари няма автоматично да подобрят здравеопазването

Бюджетът за здравеопазване през 2026 г. надхвърля 5,2 милиарда евро, но според лекари и бивши здравни министри по-големият финансов ресурс няма автоматично да доведе до по-добра система. Сред основните проблеми остават неефективното разпределение на средствата, слабият контрол, високото доплащане от пациентите и задълбочаващият се недостиг на кадри.

В предаването "Денят ON AIR" д-р Мими Виткова посочи, че разпределението на бюджета повтаря модела от предишни години.

"10% е ръстът на средствата за болнична помощ, толкова е и за лекарства. Това разпределение на практика е повтарящо се от години наред", коментира тя.

По думите ѝ същественият въпрос е не само как са разпределени средствата, а как се харчат и кой контролира разходите.

Пари по исторически принцип

Бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев определи разпределението като лошо и основано на исторически принцип.

Той посочи, че при 99,8% изпълнение на бюджета за първична извънболнична помощ през 2025 г. увеличението за тази дейност е едва 4,4%. В същото време средствата за лекарства нарастват с 10,2%, въпреки че изпълнението на бюджета в тази област е 95,3%.

Според него това показва трайно фаворизиране на определени разходи, като най-бързо нарастват именно средствата за медикаменти.

Повече пари не означават по-добри резултати

Д-р Стефан Константинов подчерта, че основният въпрос е доколко разходите водят до реален ефект.

"Погрешна идея е, че ако дадеш в един сектор повече пари, автоматично ще получиш по-добри резултати", заяви той.

Подобна позиция изрази и депутатът от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев. Според него системата трябва да насърчава качеството чрез позитивни стимули.

Той даде пример с мерките от 2022 и 2023 г., които са довели до значително увеличение на профилактичните прегледи.

Пациентите доплащат 36%

Сред най-сериозните проблеми остава високият дял на разходите, които пациентите покриват сами.

По данни от доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие доплащането в България през 2024 г. е достигнало 36%.

Д-р Семерджиев посочи, че 7% от тези разходи са за стоматологична помощ, 8% за болнична, 11% за извънболнична помощ, а над 67% са свързани с лекарства.

"Държавата е длъжник на всички граждани. Нито е гарантирала достъпна медицинска помощ, нито безплатно ползване, след като човек е здравно осигурен", заяви д-р Виткова.

Кадровият дефицит се задълбочава

Друг ключов проблем е липсата на медицински специалисти. По думите на д-р Симидчиев голяма част от лекарите в страната са на възраст между 55 и 60 години.

Той свърза кадровата криза с мотивацията и условията на труд в системата.

Д-р Виткова предупреди, че недостигът вече засяга областни болници в райони без алтернативни лечебни заведения. По думите ѝ цели отделения и медицински направления са затворени заради липса на персонал, а болничната помощ се концентрира в три-четири големи града.

Болници, които не отговарят на критериите

Участниците в дискусията поставиха под съмнение и ефективността на контрола върху лечебните заведения.

"В момента имаме болници, които не отговарят на критериите за болници", заяви д-р Семерджиев.

Според него здравеопазването е толкова силно регулирано, че трудно може да се говори за реален пазар и конкуренция.

Членът на Управителния съвет на Българската болнична асоциация Андрей Марков също посочи, че липсва ясна визия за развитието на системата. Според него здравните вноски в България остават ниски в сравнение с други държави, а генералният проблем с финансирането не е решен.

Участниците се обединиха около мнението, че без ефективен контрол, стимули за качество и решение на кадровата криза увеличаването на бюджета няма да доведе до съществена промяна в здравеопазването.