Президентските избори под знака на скандалите: Ще променят ли криминалните случаи вота?

Политолози очакват балотаж, но предупреждават, че атаките между политическите сили могат да отблъснат част от избирателите

Три седмици преди президентските избори на 25 октомври политическото напрежение се засилва, а криминални случаи и взаимни обвинения между управляващи и опозиция изместват част от очакваните геополитически теми в кампанията. В надпреварата участват 27 кандидатпрезидентски двойки, а анализатори очакват балотаж.

Как ще се отразят последните събития върху нагласите на избирателите, възможни ли са размествания в подкрепата за кандидатите и какъв е залогът отвъд самия президентски вот? Тези въпроси коментираха политолозите Цветанка Андреева и Теодор Славев пред bTV.

Криминалните случаи влизат в предизборната битка

Според Теодор Славев криминалните случаи и действията на институциите не за първи път се превръщат в част от политическата кампания. Като пример той посочи обществените реакции след убийството в Пловдив, при което, по думите му, се оформиха две крайни интерпретации – че държавата се разпада заради случилото се, или че тя функционира добре, защото заподозрян е установен в кратък срок.

Според политолога и двете оценки са преувеличени. Той обърна внимание на риска случаи, които първоначално предизвикват силен обществен отзвук, впоследствие да останат без ясен обществено видим резултат от разследването и съдебното производство.

Славев направи паралел с други скандали, възниквали в предизборни периоди, сред които „Хемусгейт“, и посочи случая с мантинелите като тема, чието развитие тепърва предстои да бъде проследено. По думите му въпросът ще бъде обсъждан и в парламента, а действията на прокуратурата също ще имат значение за развитието на казуса.

Той отбеляза и предстоящите промени около временното ръководство на прокуратурата като фактор, който може да повлияе върху обществените реакции в оставащите дни до вота.

Политическите битки излизат извън рамките на президентския вот

Цветанка Андреева смята, че зад част от публичните сблъсъци стоят политически конфликти, които надхвърлят непосредствената цел на президентската кампания.

По думите ѝ управляващите разполагат с определени предимства, тъй като техният кандидат е действащ президент. Същевременно тя обърна внимание на напрежението между управляващите и различните опозиционни формации, което според нея се е изострило по време на парламентарните дебати.
Андреева постави акцент и върху конфликта между Румен Радев и Делян Пеевски. Според нея противопоставянето има по-дълбоки корени и не се изчерпва с актуалните скандали около обществените поръчки и разследванията.

Политологът свърза напрежението с предишните конфликти в ДПС между Делян Пеевски и Ахмед Доган, както и с отношенията на Радев с представители на кръга около Доган. Според нейната оценка зад публичните сблъсъци може да стои опит за пренареждане на политическите партньорства.

В разговора беше засегнат и казусът с обществените поръчки за мантинели. 

Андреева коментира твърденията за значително увеличение на цените и постави въпроса за отговорността на изпълнителната власт при управлението на публичните средства.

По думите ѝ, ако политическите сили заявяват намерение да се борят с корупцията и олигархичните зависимости, трябва да има яснота и за отговорността на институциите и хората, които управляват публичния ресурс.

Тя свърза случая с убийството в Пловдив и с по-широкия проблем за възможните връзки между бизнеса, престъпността и политиката. Става дума за опасения, които според нея надхвърлят конкретната трагедия и поставят въпроси за влиянието на икономически интереси върху политическите процеси.

Ще отблъснат ли скандалите избирателите от урните?

Според Теодор Славев една от възможните последици от натрупването на скандали и взаимни обвинения е по-ниската избирателна активност. Когато кампанията се доминира от криминални сюжети и съмнения за зависимости, част от гражданите могат да загубят мотивация да гласуват.

Политологът отбеляза, че предизборните атаки невинаги постигат търсения ефект. Опитите за дискредитиране на политически опонент могат да се обърнат срещу тези, които ги използват, особено когато обществеността възприема действията като черен пиар.

Според Славев кампанията остава фрагментирана, като кандидатите разчитат в значителна степен на подкрепата на собствените си партийни ядра. Същевременно има и избиратели, които все още не са решили за кого ще гласуват.

Той посочи, че развитието на криминалните случаи и появата на нови обвинения могат да повлияят върху нагласите в последните седмици преди вота. Затова според него е важно внимателно да се проследява както съдържанието на публичните твърдения, така и последващите действия на компетентните институции.

В оставащото време до 25 октомври основният въпрос е дали кампанията ще се върне към същинските политически приоритети и визиите на кандидатите за президентската институция, или ще продължи да бъде доминирана от скандали, взаимни обвинения и конфликти между политическите сили.

Очакванията за балотаж допълнително увеличават значението на последните дни от кампанията, когато позициите на кандидатите могат да се променят, а колебаещите се избиратели да се окажат решаващи за крайния резултат.