Цветлин Йовчев: Черно море вече е Ормузкият проток

Атаката срещу търговските кораби в Черно море най-вероятно е извършена от Русия, но е възможно разследването да не открие категорични доказателства за това. Същевременно България е изправена пред сериозни икономически рискове и не разполага с достатъчно способности за защита от дронове. Това заяви бившият вътрешен министър и бивш председател на ДАНС Цветлин Йовчев пред bTV.

Той коментира и необявената визита на ръководителя на кабинета на украинския президент Кирило Буданов в България, като постави въпроси за начина, по който информацията за срещата му с премиера Румен Радев е станала публична.

"Ситуационната логика показва, че зад атаката стои Русия"

Според Йовчев анализът на обстоятелствата около ударите срещу двата кораба в българската изключителна икономическа зона насочва към Русия като вероятен извършител.

"Ситуационната логика като цяло, каквито и анализи да правим и каквито и методи да използваме, показва, че автор на тази атака е Русия", заяви той.

Бившият вътрешен министър обаче подчерта, че към момента няма категорични доказателства, които да установяват произхода на дроновете.

По думите му при взрива и последвалия пожар части от безпилотните апарати може да са били унищожени или да са паднали във водата. Това би затруднило установяването на преки доказателства, въпреки че специализирани експертизи могат да дадат информация за използваните взривни и запалителни вещества.

Йовчев свърза инцидента и с поредица от хибридни атаки в Европа, включително нарушения на въздушното пространство, саботажи, взривове, палежи и кибератаки.

Според него България е трябвало да реагира по-категорично, включително чрез извикване на руския посланик за обяснение.

"Имаме достатъчно сериозни основания да смятаме, че атаката идва оттам", посочи той.

Йовчев критикува реакцията на българските власти

Бившият председател на ДАНС смята, че липсата на по-категорична дипломатическа реакция се дължи до голяма степен на вътрешнополитически съображения.

Според него управляващите се опитват да избегнат напрежение сред избирателите, които симпатизират на руския президент Владимир Путин, особено на фона на предстоящите президентски избори.

"Това е изключително слаба позиция, защото представя страната ни като изключително слаба в политически и дипломатически аспект", заяви Йовчев.

Той посочи, че освен дипломатически действия България е можела да проведе и неофициални консултации със съюзниците си в НАТО за евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор.

Икономическите загуби могат да бъдат огромни

Йовчев предупреди, че дори при липса на непосредствена военна заплаха за България икономическите последици от атаките в Черно море могат да бъдат сериозни.

По думите му застраховките за корабоплаване в региона вече са поскъпнали с между 10 и 15%, което създава допълнителен натиск върху разходите за внос.

"Когато беше обявено, че няма заплаха, можехме да кажем, че към момента няма пряка военна заплаха за България. Икономическата заплаха за страната ни обаче е изключително сериозна, а в момента тя не се коментира", заяви той.

Според оценката му поскъпването може да доведе до инфлация от 4% и спад на брутния вътрешен продукт с половин процентен пункт.

При евентуална по-сериозна ескалация и прекъсване на корабоплаването последиците биха били още по-тежки. Йовчев предупреди за риск от затруднения при снабдяването на рафинерията "Нефтохим", значителни загуби за вноса и износа и дори възможност икономиката да изпадне в рецесия.

"Черно море вече е Ормузкият проток", коментира той, правейки паралел с рисковете за корабоплаването в Близкия изток.

"Нямаме необходимите способности да се защитаваме"

По отношение на противовъздушната отбрана Йовчев призна, че България все още не разполага с необходимите способности за ефективна защита.

Той отчете като положителна стъпка поръчката на три нови 3D радара, които трябва да подпомогнат изграждането на единна национална система за противовъздушна отбрана. По думите му доставката им се очаква около 2029 г.

Йовчев посочи и придобиването на системи IRIS-T, като уточни, че първата се очаква през 2027 г., а следващите четири трябва да бъдат доставени до 2032 г.

Според него тези системи са ефективни срещу самолети, големи дронове и крилати ракети, но ограниченият им обхват не позволява с пет комплекса да бъде защитена цялата територия на страната.

Необявената визита на Буданов поставя въпроси за сигурността

Йовчев коментира и посещението на ръководителя на кабинета на украинския президент Кирило Буданов, който е провел необявена среща с премиера Румен Радев.

Бившият вътрешен министър отказа да спекулира за целта на разговора, но определи начина, по който информацията за него е станала публична, като сериозен проблем.

Според него срещата е трябвало да остане конфиденциална, особено след като военният и външният министър не са били уведомени за нея.

"След като военният министър и външният министър не са били уведомени, това означава, че е трябвало да бъде запазена пълна конфиденциалност по отношение на тази среща", заяви Йовчев.

Той разкритикува публичното разпространение на информация и снимки от посещението, като предупреди, че това може да създаде риск за сигурността на украинския представител и да постави премиера в неудобна ситуация.

Особено внимание Йовчев обърна на появата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който според него вероятно се е срещнал с Буданов в коридорите на Министерския съвет.

"А как господин Цветанов може да има достъп до коридорите на Министерския съвет, след като отдавна не е част от властта, е въпрос, който министър-председателят трябва да изясни", коментира той.

Според Йовчев обстоятелствата около разпространението на информацията пораждат съмнения за пропуски в сигурността и начина, по който се организират конфиденциални срещи на високо равнище.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.