Демерджиев: Заплахите в Черно море няма да изчезнат с края на войната

Заплахите в Черно море са много по-сериозни в момента с оглед на войната в Украйна. Очакваме те да останат сериозни и след приключването на конфликта. Целим да се снабдим с много по-съвременна и надеждна техника, включително кораби и противодронни системи. Правим всичко възможно, за да бъде границата ни надеждно защитена и да служи за еталон. 

Това каза пред медиите министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Той участва в международната конференция „Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа“. Форумът е организиран от Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC) и Българската академия на науките (БАН) под патронажа на президента и е посветен на 80-ата годишнина на Европейската лига за икономическо сътрудничество.

На въпрос относно сигурността в Черно море министърът отговори, че се предприемат редица мерки и че въпросът не засяга само България, а е от значение и за НАТО, и за Европейския съюз. „Работим изключително активно и в двете структури, за да укрепим капацитета им“, добави той.

При откриването на конференцията министър Иван Демерджиев посочи, че се очертават четири основни риска. Първият са хибридните заплахи, сред които морските мини, безпилотните системи, кибератаките и саботажът. „Нужни са ни наблюдение на риска, ранно предупреждение и навременен обмен на информация“, посочи министърът.

Друг риск е уязвимостта на критичната инфраструктура. Повреда в едно звено може да засегне повече от една държава, затова устойчивостта ѝ изисква сътрудничество, готовност за съвместни действия и навременна реакция, както и достоверна публична информация, каза Демерджиев.

Той посочи, че третият риск е организираната престъпност. След приключването на войната в Украйна се очаква да се засилят трафикът на наркотици, трафикът на хора и други незаконни дейности, което може да влоши средата за сигурност. „Полагаме усилия за превенция на тези процеси“, заяви министърът.

Четвъртият аспект е защитата на населението и готовността за реакция при бедствия и аварии, добави Демерджиев.
Той определи като недопустими атаките срещу граждански кораби в изключителните икономически зони на Румъния и България, които са довели до човешки жертви и са поставили под риск сигурността в региона. „Обстоятелствата около всеки инцидент трябва да бъдат изяснени. България не може да си позволи да изчаква или да бъде наблюдател на процеси, които засягат собствената ѝ сигурност“, заяви министърът.

По думите му рисковете за Черно море не се ограничават до военните заплахи. Сред тях са използването на морски мини и безпилотни системи, смущаването на навигационни сигнали, кибератаките, саботажите и дезинформацията. Демерджиев открои и уязвимостта на критичната инфраструктура, включително пристанищата, енергийните обекти, подводните кабели и транспортните коридори.

Като друг сериозен риск той посочи организираната престъпност - трафика на хора, наркотици и оръжия, контрабандата и корупцията в пристанищата. Според него след края на войната в Украйна тези явления може да се засилят, затова България предприема мерки за подготовка и превенция.
„Амбицирани сме да направим сухопътната и морската си граница еталон – визирам българо-турската граница като сухопътна и черноморската ни граница като морска“, посочи той.

По думите му това трябва да стане чрез необходимото техническо обезпечаване и прилагането на подходи, които впоследствие да бъдат използвани и по останалите външни граници на ЕС. Министърът на вътрешните работи изрази оптимизъм, че необходимостта от по-висока сигурност в Черноморския регион се разбира от партньорите на България в ЕС и НАТО. Той подчерта, че защитата на региона изисква координация между Гранична полиция, структурите за пожарна безопасност и защита на населението, звената за противодействие на организираната престъпност, Военноморските сили и Морската администрация.

„Нито една институция или държава не може да се справи сама с проблемите, които очертах, които са комплексни и изключително сериозни. Затова общият европейски отговор е необходимост в случая, не е просто въпрос на политически избор“, заяви Демерджиев.

Министърът на вътрешните работи открои като практическа стъпка изграждането на Черноморския център за морска сигурност от България и Румъния със звена във Варна и Констанца. Центърът трябва да допълва, а не да дублира съществуващите структури на ЕС, НАТО и националните органи. Предвижда се той да свързва наличните способности – от сателитното наблюдение до анализа на риска и ранното предупреждение.

Демерджиев подчерта значението на технологиите за наблюдение, морския мониторинг и анализа на данни, като посочи, че институциите трябва да работят съвместно с научните среди и частния сектор.

В заключение министърът заяви, че сигурността е необходимата основа за икономически растеж и развитие в Черноморския регион. По думите му първо трябва да бъдат осигурени сигурност и стабилност, а след това да се надгражда с икономическо сътрудничество и други инициативи.