През бурята

Както и да е. Отивам на парти. Домъквам се най-накрая. Цунки, прегръдки, пищене – домакинята е екзалтирана все едно е получила три оргазма накуп. Като я гледам, може и да е получила. Може и повече от три.

Някой ми натика чаша с пиене. Да де, кво да ми дадат – гювеч няма да е. Купонът е над средната класа. Шик апартамент, тълпа истерични гости от педал до деца на заможни родители (не, че и те не може да са педали) и аз - оцелелият след бурята. Каква млада буйна под 25-годишна кръв. И аз съм малък. Малък съм и нямам бръчки. Едно чукване с домакинята, наздраве, мляскане. Може пак да е получила оргазъм.

Засичам приятели. Прекрасно, все пак познавам някого. Повечето на купона имат отегчени физиономии. Все едно някой им е изсмъркал дрогата. Ясно откъде са оргазмите на домакинята.

Някакво педалче се присламчи към мене. Купонът бил тъп, гостите били посредствени. Колко злонамерено. Може да се е ядосал, щото никой не му е пуснал. Отказът на сексуални услуги може да доведе до неподозирани последици. Може от злоба да забие вибратора си в далака ми. Може и другаде да го забие. Я да се махна.

Идеята на купона е събиране на хора, дето са се върнали от странство. Повечето учат в чужбина. Българският експорт се върнал да види дупката, от която е изпълзял.

Говоря си със сосна мадама. Учи в колеж до Лондон. Тати е мастит бизнесмен. Тя има мастит задник. Голям праз. Има псевдолондонско произношение с лек диалектен примес от ямболско. Потресена е от музиката и българските модерни изпълнители. Тука не слушате ли нормална музика. “Вие”. Отрепките български. “Тя” понеже е живяла една година в Лондон и вече е “Друга”. Харесвала била “грубо черно”. Ще кажа на Нина Николина, която звучеше в момента, че трябва да почне да пее “грубо черно”.

Дебелогъзата се чупи. Следващ екземпляр. Красив младеж. Учи в Гърция. От 4-5 години живее там с мама, татко и родата. Заваля български. Ефектът е поразителен. И той за музиката. Българската музика е толкова “отегчителна и точен признак на бедното ви изгризано общество”. Цитирам. Решавам да посъветвам Нина да се застреля и след това Галя и балет Сатен да я изгризат.

Към нас се присъединява ситно накъдрена руса мадама. И тя за музиката. Ега си. Била изостанала, като всичко в България. Ето тя била с последен писък прическа – в Европа хората ходели накъдрени, а в България ходели с прави коси, такава простащина. Добре бе, пудел.

Блондираният гоблен не спира. “Ох, тези вашите къщи са толкова просташки. Човек не може да си намери шик къща”. Кои “наши” къщи ма, селянко от Перник, дето си расла в панелка и си копала въглища. Сега “нашите” къщи, разбираш ли, са й грозни. Питам тихичко тя от колко време е в чужбина. “Ми от две години.“

Две години и тя вече не е от тоя свят. Пази боже сляпо да прогледа.

Дойде домакинята и ме измъкна. Мис Оргазъм на помощ. Далече съм от мисълта, че всички българи навън са такива. Но фактът, че има и такива си е еба си стряскащото. Сега кой ще носи фланелките, а пардон тишъртките, с надпис “Proud to be Bulgarian”. Ми няма кой. Освен Ники да намъкне една докато се прави на комуникационен Хари Потър. Поне е свикнал. С тениската де. И с Хари Потър.

Моткам се из купона. Говоря си с приятели. Тези, дето са тука и се справят добре. И аз се справям добре. Даже много добре. Шефе, вдигни ми заплатата, все пак. Айде бе.

Тръгвам да си ходя. Минавам покрай Оргазма да си я цункам. Пътьом виждам Задника, Пудела и Ромееца да си говорят. Заслушвам се. Отиват на диско. И къде, я се сетете. Ми на чалга клуб. А така, бе. Машшала. Cultural Diversity.

Бурята навън продължава. Ще си ходя с моите си приятели през “нашата” си буря. Българската буря.

Александър Обретенов