Защо един от най-големите кораби, построени някога, е умишлено потопен?

SS United States – гигантски океански лайнер – се превръща в най-големия изкуствен риф в света, след като организация, целяща запазването му, не успя да осигури средства за възстановяването му като кораб-музей. Някога SS United States е бил гордостта на американския пътнически флот. Днес обаче този прочут лайнер – някога един от най-бързите кораби в света – е изправен пред съдба, която носи едновременно тъга и облекчение: на 12 ноември той ще бъде умишлено потопен в Мексиканския залив, превръщайки се в най-големия изкуствен риф на планетата, пише за TNI адокатът и писател Харисън Кас. Администрацията на окръг Окалуса, Флорида, планира да превърне 990-футовия (около 302 метра) плавателен съд в подводен риф, който би могъл да се превърне и в туристическа атракция. Проектът, разположен на 22 морски мили югозападно от Дестин – Форт Уолтън Бийч, цели създаването на нова морска среда, привличането на любители водолази и подпомагането на местната икономика. Това е любопитен, макар и не съвсем утешителен край за един забележителен кораб от „златните дни“ на трансатлантическите морски превози.

За SS United States

SS United States с право може да бъде определен като инженерно чудо. Корабът е проектиран от корабостроителния архитект Уилям Франсис Гибс с идеята да демонстрира американската мощ чрез напреднали морски инженерни решения. Построен в корабостроителницата Newport News Shipbuilding във Вирджиния, SS United States е с дължина приблизително 990 фута – дори повече от „Титаник“. Задвижван от четири парни турбини, свързани с четири винта, корабът разполага с мощност от 240 000 конски сили. Благодарение на това, по време на първото си плаване през 1952 г., той пресича Атлантическия океан за рекордното време от 3 дни, 12 часа и 12 минути, печелейки "Синята лента" (Blue Riband) – отличието за най-бърз трансатлантически пътнически преход. По време на това рекордно пътуване в посока изток, корабът поддържа средна скорост от около 35,6 възела (41 мили в час). (Кога точно Съединените щати губят „Синята лента“ е въпрос от второстепенно историческо значение: през 1986 г. милиардерът Ричард Брансън осъществява трансатлантически преход за по-кратко време, но неговият плавателен съд е много по-малък и не може да превозва пътници, поради което първоначалните притежатели на трофея отказват да го предадат. Друг пътнически съд – Hoverspeed Great Britain – окончателно подобрява рекорда през юни 1990 г.)

Масивният, но бърз кораб е проектиран и с мисъл за военна употреба. В случай на национално извънредно положение, SS United States е можел да бъде преоборудван в транспортен кораб за превоз на войски, способен да побере хиляди войници. Тази гъвкавост е отражение на логиката от времето на Студената война и обяснява защо корабът остава в експлоатация дори след настъпването на ерата на трансатлантическите полети.

Въпреки високото си технологично ниво, търговската кариера на лайнера е сравнително кратка. Навлизането на ерата на авиацията подкопава икономическата рентабилност на океанските лайнери и през 1969 г. – едва 17 години след началото на експлоатацията си – „SS United States“ е изваден от пътническия флот. За сметка на това, той прекарва близо 60 години „в пенсия“ – сменяйки множество собственици и оставайки до голяма степен неизползван. Различни застъпници за опазването на кораба се опитват да го възстановят или да му намерят ново предназначение, като например превръщането му в плаващ музей – подобно на много бивши военни кораби на ВМС на САЩ. Високите и непрекъснато растящи разходи за поддръжка и възстановяване на остаряващия лайнер обаче правят тези усилия изключително трудни. В крайна сметка изборът се свежда до две възможности: предаване на лайнера за скрап (което би възвърнало част от стойността му, но би довело до окончателното му унищожаване) или потапянето му с цел създаване на изкуствен риф. Вторият вариант изисква значителни първоначални разходи (за премахване на вредните за околната среда вещества от кораба), но не налага последващи разходи за поддръжка, като същевременно предлага възможност за възвръщане на инвестицията чрез новата роля на кораба като подводна туристическа атракция.

Ето как ще протече потапянето на SS United States:

През следващите две седмици корабът ще се отправи на последното си пътуване: той ще бъде изтеглен от сегашното си място за акостиране в Мобил, Алабама, до планираната локация край северозападното крайбрежие на Флорида. Ако метеорологичните условия позволяват, операцията по потапянето ще започне в 10:00 ч. на 12 ноември, на координати 30°07.148’ с.ш., 86°46.755’ з.д. Преди потапянето си, SS United States ще премине през мащабна подготовка: премахване на гориво, масла и други потенциално опасни вещества; справяне с материали, подлежащи на регулация, и замърсители на околната среда; премахване или обезопасяване на оборудване, което би могло да застраши водолазите; създаване на отвори за улесняване на циркулацията на водата и осигуряване на по-безопасен достъп; както и подготовка на корпуса за контролирано потапяне. След като се озове под водата, конструкцията ще предостави твърди повърхности, които морските организми да колонизират.