Съвременната жена – и светица, и уличница

Много са определенията, с които наричат съвременната жена, толкова много че тя-Истинската, Обикновената, Жената сякаш се загуби, сякаш забрави коя е всъщност, като че ли вече не съществува, не иска или не знае за какво се бори.

Рекламите по родната телевизия се опитват да наложат интересни образи на нежната половина на човечеството - жена, която гледа като сърничка мъжа си и нежно му сипва поредната чаша ракия. Има го и обратния вариант - жената при която всичко е мултифункционално, от колата през пастата за зъби до мъжа.

Разбира се съществува и жената сексбомба, разбиваща всички мъжки фантазии, отваряйки бутилка бира с пищната си гръд.

И все пак къде е Тя, каква е истинската съвременна жена, и има ли тя почва у нас?

Днешната жена напълно се загуби между хилядите и налагани комерсиални и не толкова образи. Съвременната жена е като шесторъкия Шива, нещо като “3 в 1” - работи (често изкарва повече от половинката си), гледа деца (и то добре, пример е за добра майка), винаги е готова за секс и експерименти в леглото (за разлика от Него, който доста често е уморен). Oсвен това Тя в зависимост от случая, настроението и повода е свикнала да приема всякакви роли - от светица до уличница, способна да удоволетвори и най-перверзните фантазии.

Добре, но всичко това защо? В името на какво и на кого?

На Него?На семейството като цяло, на нейното собствено благо и его.......

Не знам...но знам че в днешно време е срамно една жена да няма висше образование, да не може да прави готини свирки, да иска да създаде семейство (а не да прави кариера докато се сбръчка), да иска да си има деца на сравнително ранна възраст (разбирай под 25).

Всъщност вече започвам да разбирам майка ми, която все ми повтаря че искала да съм момче “за да не се мъча”. Да “нежният пол” винаги страда, винаги забравя себе си, винаги поставя нещо или някой над собствените си нужди... (или почти винаги).

И все пак да си жена си има и своите плюсове, най-големият от които е това че жената е източник на живота, създателката, твореца, в чиято утроба девет месеца тупти едно мъничко сърчице. Ето това е чувството за което си струва да живееш и да понасяш всички несгоди - за да дадеш живот, за да бъдеш жената-майка.

Нищо не може да се сравни с детската прегръдка, с пълните с искрена обич детски очи и с най-милото обръщение на света - Мамо.

Доста патетично нали... и все пак защо не опитаме поне за момент да забравим маските, кариерата, амбицията, злобата, да погледнем напред с усмивка, да се огледаме около нас и да си кажем, да, аз съм щастлива, защото съм жена.

Мирела Манчева