Къде е „Ал Кайда”?

Докато вълната от бунтове срещу дългогодишните авторитарни режими в Близкия изток и Северна Африка набира все по-голяма сила, една организация, която дълги години претендираше да е челният отряд в борбата именно с тези (приближени на САЩ) режими, изглежда отсъства от революцията.

Значи ли това, че „Ал Кайда” губи позиции? Протестите застрашават ли водещата бунтовническа роля на мрежата на Осама бин Ладен или биха дали нови възможности на радикалните ислямисти?

Засега „Ал Кайда” реагира мудно на събитията и няма кой знае какво влияние, особено с идеологията за употребата на насилие (дори и срещу цивилно население) за постигане на крайните цели, коментира ВВС. 

Но експерти предупреждават, че настоящият хаос и нестабилност в региона дават на хората на Осама потенциални възможности за разгръщане на терористичната им дейност.

„Айман Зауахири (вторият човек в „Ал Кайда”) безуспешно се опитваше да свали режима на Мубарак в Египет близо 30 години чрез насилие, а група младежи от средната класа, „въоръжени” с мобилни телефони, успяха за по-малко от месец”, отчита бившият заместник-директор на британското разузнаване Найджъл Инкстър.

Според него този факт поставя под сериозно съмнение надеждността на джихадисткия модел за постигане на политически цели.

Обществените мирни протести определено разклатиха изоснови представата, че терорът е единственият начин за противопоставяне на диктаторите.

„Това, на което ставаме свидетели в момента, е абсолютно срещу методите и разбиранията на бойците от „Ал Кайда” за това как да се направи промяна”, споделя пред BBC Номан Бенотман. Той е бивш либийски джихадист, който се е срещал лично с Осама бин Ладен в Афганистан.

В НАТО се притесняват, че специално в Либия активисти на „Ал Кайда” могат да се възползват от ситуацията. Към момента обаче няма доказателства за осеазаемо присъствие и участие на терористичната мрежа в съпротивата срещу Кадафи.

И докато активисти на Либийската ислямска бойна група са замесени в сраженията, то те са фокусирани върху конфронтацията с войските на Кадафи и не върху разпространението на идеологията на „Ал Кайда”.

Според Бенотман много от въпросните бойци са променили драстично поведението и мисленето си в последните два месеца.

„Начинът, по който говорят и разбирането им за конфликта са невероятни, отвъд моето въображение. Единственото обяснение, което имам е, че тези хора, независимо дали им харесва или не, се влияят от демократичната вълна”, смята бившият джихадист.

Очевидно е, че „Ал Кайда” не може да влезе в ритъма на бързо променящата се ситуация и е смутена от скоростта на революциите. Въпреки това в последното издание на собственото си пропагандно списание, организацията определя случващото се като „цунами на промяната”, което ще донесе повече свобода за действие на бойците на Осама бин Ладен.

Основните притеснения на Запада са, че такава благоприятна постреволюционна обстановка за „Ал Кайда” може да бъде създадена в Йемен. Само за година и половина бедната арабска страна се „изкачи” до челно място в списъка със страните, където тероризмът се чувства комфортно, въпреки че местното авторитарно правителство е верен съюзник на Вашингтон. 

„Ал Кайда на Арабския полуостров” в Йемен вече има добре организирана структура и ядро от радикални водачи, които използват умело религията, за да привличат съюзници от цял свят.

Освен това разполагат със специалисти и материали за направата на трудно откриваеми взривни устройства. В резултат на работата им полет от Амстердам за Детройт по-миналата Коледа беше на косъм от кървав атентат.
Бомби, замаскирани като тонери за принтери пък, за малко не стигнаха до крайните си цели в Съединените щати.

Така сътрудничеството на президента Али Салех стана изключително важно. Неслучайно подчинените му спецчасти се обучават от американски експерти. Сега същите тези части са последната защитна линия на режима срещу масовите народни протести.

„Ал Кайда” остава на заден план и на практика без никакъв надзор. И тъй като свалянето на Салех от власт е твърде вероятно (Вашингтон оттегли подкрепата си за режима му), то за терористите може би идват още по-добри времена. Понеже вероятността следващото йеменско правителство да е по-отзивчиво към американските призиви за борба с тероризма изглежда минимална.

Сега за западните контратерористи предстоят тежки месеци и години, в които да се мъчат поне да запазят сегашното ниво на сътрудничество с властите в Египет, Йемен и дори Либия за възпирането на дейността на „Ал Кайда”.

Оптимистичните прогнози са, че новият политически елит в тези страни ще бъде отворен за съвместна борба с екстремистите, базирана на демократичните ценности.

Но ако страните, където дългогодишните режими паднат, не успеят да стъпят на крака, не успеят да изградят нова стабилна власт и се стигне до политически вакуум, до постоянна смяна на правителства, тогава алтернативата „Ал Кайда” ще става все по-опасно привлекателна за местните хора.