Палестинците се помириха със себе си

След тайни преговори яростните политически съперници Хамас и Фатах сключиха официално примирие. Основните палестински групировки подписаха споразумение в Кайро, по силата на което следващата година в палестинската автономия ще управлява временно правителство от независими политически фигури.

То ще подготви демократични избори и резултатите ще бъдат признати от всички, за да се сложи край на политическия вакуум в борещата се за независимост Палестина.

Преди пет години изненадващият успех на радикалното движение Хамас на изборите в палестинската автономия почти доведе до гражданска война. Избиването между активисти на победителите и победените от Фатах в продължение на няколко месеца беше стряскащо реален сигнал за големите политически различия сред палестинците.

Изведнъж палестинците, които се борят за независима държава от десетилетия, се оказаха разделени. Хамас взе Ивицата Газа, за Фатах остана Западният бряг.

Смъртта на Ясер Арафат отприщи боричканията за властта в Палестина. От една страна, движението на самия Арафат Фатах беше уверено в своята позиция на безпрекословен лидер.

Фракцията, която беше поведена от друг от съоснователите си – палестинският президент Махмуд Абас, дълго време държеше еднолично управлението и беше главната сила в Организацията за освобождение на Палестина. За същото време беше изградена политическа програма за мирни преговори с Израел, за спиране на въоръжената съпротива и постигане на целите чрез дипломация.

Палестинският народ обаче сякаш се умори от безплодни преговори и увъртени пътни карти за мир. И затова, когато Арафат вече го нямаше, през 2006 година палестинците гласуваха доверие на екстремистите от Хамас, които 2 десетилетия след създаването на организацията продължаваха да имат една основна цел – унищожаване на Израел и връщане на Палестина в границите й отпреди окупацията. И не подбират средства – атентати, ракетни обстрели и т.н.

Веднага след встъпването в длъжност на правителството на Хамас с премиер Исмаил Хания САЩ и Европейският съюз прекратиха дипломатическите си отношения с палестинската власт.

От Фатах пък отказваха да приемат изборното поражение, защото с него реално вратите за мирни преговори с Израел се затваряха. 

Постепенно започнаха и въоръжените сблъсъци между новите силни на деня в Палестина и старата гвардия.

След година на кръвопролития все пак се стигна до примирие. Хания подаде оставка в началото на 2007 година, за да се създаде правителство на националното единство. До реален резултат обаче не се стигна. За три месеца всички планове за обединение отидоха на вятъра, боевете продължиха и в крайна сметка се стигна до териториалното разделение.

Газа стана обект на засилено израелско военно внимание, което окончателно сложи прът в колелото на мира. Блокадата беше затегната, хуманитарната ситуация се влоши до неописуеми нива.

Както и на повечето народи в региона обаче на палестинците просто им писна от политическите игри за власт. Макар и не толкова мащабни, колкото в Тунис, Египет, Либия, Сирия и Йемен, в последните седмици протести имаше и в палестинските автономни територии.

Хората настояваха за демократични промени, за прекратяване на разединението, за реално раздвижване на процеса за независима палестинска държава, а лидерите очевидно са се вслушали.

Египет вече е гостоприемен домакин, тъй като го няма силно резервираното отношение на сваления режим към Хамас. Заради близките си отношения с Вашингтон, Хосни Мубарак изолираше радикалното движение от дипломатическите си совалки за решаване на близкоизточния конфликт.

Останалите арабски държави, които преживяха и/или преживяват демократични революции, също приветстват инициативата за обединение и промяна в политическия елит на Палестина.

Очаква се и Европейският съюз да даде своята подкрепа, макар и с половин уста заради присъствието на активисти на Хамас.

Израел обаче реагира яростно. Премиерът Бенямин Нетаняху отправи категорично предупреждение, че пред лидера на Фатах Махмуд Абас има два избора – да продължи умерената си политика и да постигне траен мир в региона или да се съюзи с Хамас.

В интерес на истината преговорите в Кайро са по-скоро символични и далеч не решават дългогодишните различия за подхода на Палестина към конфликта с Израел.

Ясно е, че тепърва предстоят тежки разговори по редица въпроси. Като това дали да се признае Израел като държавата на еврейския народ, например. Хамас (все още) е твърдо против, докато Фатах счита, че компромис е възможен в името на по-важната цел – помирение с Тел Авив и създаване на суверенна палестинска държава.

Кой, къде и как да отговаря за сигурността в Ивицата Газа и Западния бряг, е друга тема с множество противоречия между двете фракции.