Как да възпитаме оптимист?

От 4-годишна възраст при децата настъпва много важен период в развитието им, който продължава до 7-та или 8-та им годинка. Точно тогава трябва да се направят един от най-важните стъпки във възпитанието им. В този период се формират уменията за общуване с околните, способността да се преодоляват трудностите, вярата в собствените сили и отношението към живота.

На какво точно трябва да се обърне внимание и кои са най-честите грешки, допускани от родителите, обяснява руският психолог Ана Кулешкова за lady.mail.ru.

Поговорката, че ябълката не пада по-далече от дървото има своя смисъл, макар да съществуват изключения.

В семейства където родителите  имат ниска самооценка  и пасивно отношение към живота, едва ли децата ще израснат оптимисти и ще бъдат  социално успешни. За съжаление не всички родители разбират, че що се отнася до възпитанието на детето, не трябва да се допуска и най-малката грешка. Децата попиват всичко, дори най-незначителния жест или интонация.

Най-важният и значим модел на поведение за него ще станат отношенията между родителите му.

Тонът, с който разговарят родителите помежду си, погледите, които си разменят, емоциите, които излъчват- всичко това се схваща от детето и се използва като модел за подражание.

Ето кои са правилата на успешното възпитание:

1. Първото и най-главното, от което се нуждае детето ви, независимо от възрастта, е любовта и вярата в него. Именно вашата вяра поражда увереността в неговите сили. Вашата любов не трябва да бъде любов-очакване или  любов- жертва. Обичайте детето си без условия, просто защото имате щастието да е в живота ви.

2. Една от най-често срещаните родителски грешки е неспособността да се дистанцират от детето си. Родителите трябва да проумеят, че детето е самостоятелна личност и че те не са едно цяло с него. Прекалената опека и грижи няма да доведат до нищо добро. Все пак, когато детето има нужда от родителите си, те трябва да са наблизо, за да може то да се чувства уверено, побеждавайки един след друг собствените си страхове и да знае, че може да разчита на помощта им.

3. Всички въпроси са важни! Дори при най-малкото дете  няма маловажни питания, страхове и молби. Затова трябва да се отнасяме към проблемите на малкия човек не снизходително и „от високо“, а сериозно и приятелски. Колкото по-рано прекратите „съскането“ и започнете да общувате с детето като с равен, толкова по-бързо ще изградите искрени отношения, базиране на доверието.

4. Съществува още един тънък момент - думите ви трябва да съответстват на обстоятелствата, защото децата почти винаги усещат кога ги лъжат.

5. Никога не си позволявайте изказвания, уронващи достойнството на детето и никога не правете това пред свидетели! Когато правите забележка тя трябва да засяга само постъпката, а не личностните качества. Най-доброто внушение е когато разбира вашите преживявания и изпитва вина за това, че е оргочило родителите си. Сега то ще се вълнува не заради възможното наказание, а заради това че му е мъчно за вас.

6. Забравете за драматични фрази от рода на: “И какво ще стане от теб?“ Защото отговорът на този въпрос е: детето ще порасне такова, каквото са вложили родителите му.

7. Не бързайте да се включвате във възникналите на детската площадка конфликти. Наблюдавайте ситуацията, но не бързайте да се намесвате. Така ще получите ценна информация за детето си. Умее ли то да вижда и усеща емоциите на другите деца? Как се справя с неприятни и сложни ситуации? Дайте му възможност да се научи да се справя само.

8. Ако с детето се е случило нещо неприятно – утешето го. След това обаче, непременно направете разбор на  ситуацията. Учете детето да анализира нещата и да се опитва да предвиди възможните последици от действията си. В крайна сметка побеждава този, който гледа няколко хода напред!

9.Уважавайте и подкрепяйте дори най-смелите мечти на детето. Обсъждайте ги напълно сериозно, без и най-малката сянка от насмешка, дори то да ви е казало, че  е изобретило машина за лов на слънчеви зайчета!

10.Всеки от нас има право на грешка, в това число и детето. Не го забравяйте!