Kакво искат 99%?

Как изглеждаше пряката демокрация сред протестиращите в Лондон

17.10.2011 | 11:34 ч. Обновена: 10.09.2025 | 13:39 ч. 116

Снимка: Reuters

Ива Александрова прекара съботата и неделята сред демонстрантите в Лондон, които бяха част от глобалните протести срещу корпоративната алчност и разказва как изглежда този опит за нова демокрация отвътре.

"Ние сме 99%", "Ние сме мирни и силата е в броя ни", "Неолиберализмът е отвратителен, да опитаме нещо ново", бяха част от посланията, с които протестиращите се събраха на 15 октомври на обяд пред катедралата "Св. Павел" в центъра на Лондон.

Няколко хиляди души дойдоха, за да окупират Лондонската фондова борса в рамките на глобалната демонстрация по примера на "Окупирай Уолстрийт" в САЩ.

Зад протеста стоят различни групи и движения, между които UK Uncut (гражданска организация, която се противопоставя на правителствените мерки за орязване на публичните разходи), Anonymous (интернет активисти), Лондонското крило на Испанското движение 15М (което започна на 15 май и постави началото на серии от окупации в Испания и цяла Европа).

Както всички подобни протести по света в последните месеци и този няма изявен лидер или организация, нито ясно дефинирани цели и методи за постигането им.

Участниците са от всякакви професии и убеждения, студенти, безработни, строителни работници, дори банкери; от семейства с малки деца до пенсионери, но основно млади хора.

Какво всъщност мотивира толкова различни хора да излязат заедно на улицата? Пакетът за спасяване на банките от 1.3 трилиона паунда и предвидените ограничения на разходите в публичния сектор от 83 милиарда паунда на практика означават, че доходите на 99% от британското население вече намаляват.

Това най-силно усещат хората и семействата с най-ниски доходи. В същото време останалият 1% и корпорациите продължават да обявяват рекордни печалби и да избягват плащането на данъци (според UK uncut 95 милиарда лири годишно се губят в неплатени данъци).

Данъкоплатците отказват да продължават да плащат за предотвратяване на фалита на банковия сектор, без да се въведат ограничения върху банките.

Окупацията е продължение на студентските демонстрации и протестите на профсъюзите в Англия срещу орязването на бюджетните разходи от последната година и половина и част от глобалното движение и окупации, обхванали градове на няколко континента – от Ню Йорк и Торонто, през Мадрид и Рим до Хонг Конг и Кейптаун.

Още по-любопитно от това, че хиляди хора с коренно различен начин на живот намират общ мотив да протестират.

Множеството в Лондон се превърна в Общо събрание, което трябва да реши какво да се случи оттук нататък. За комуникация се използват Twitter и Facebook. Целта е да се даде думата на всеки, който иска и всяко решение да се взима с консенсус - хората махат с ръце, ако са съгласни и ги кръстосват над главите си, ако не са.

За да се преодолее липсата на озвучителна система, се използва "човешки микрофон" - думите на говорещите се преповтарят от множеството, за да достигнат до всички. Започва един дълъг и бавен процес, но той е в основата на това движение и на популярната демокрация.

В Лондон се реши да се създадат работни групи, включващи всички, които имат интерес към темата, които да излязат с предложения пред Общото събрание. Тези групи обсъждат в основни линии всичко, свързано с храна, подслон, вода, тоалетни, правни въпроси, медицинска помощ, вътрешни и външни комуникации, процедури, как да се привлекат още хора, медии и локация.

В Лондон с падането на нощта полицията се опита да измести събралото се множество, но срещна мирна съпротива.

На сутринта на 16 октомври на стълбите на катедралата свещеникът обяви съгласието си с окупацията и прикани полицията да напусне, тъй като няма нужда от тях.

През целия неделен ден имаше дебати, които да доведат до общо послание на групата относно причините за окупацията и техните искания.

Междувременно над 80 палатки покриха площада, кухнята беше открита и започна събирането на дарения от храна и напитки, появи се информационен пункт и заработи отнякъде донесен генератор.

След многобройни прекъсвания и дискусии вечерта Общото събрание прие послание, което беше качено на сайта на протестиращите OccupyLondon.org.uk.

В него демонстрантите обявиха, че съществуващата система е неустойчива, недемократична и несправедлива. Сега те започват да работят върху алтернативите.

В посланието на демонстрантите е записано, че са от всички етноси, професии, пол, възраст, сексуална ориентация и религия и действат заедно с протестиращите, които правят окупации по целия свят.

Ние отказваме да платим за кризата на банките, е една от позициите в общото послание. Наричащите себе си "99-те процента" са съгласни, че орязването на разходите е необходимо и неизбежно, но искат край на световната данъчна несправедливост и на демокрация, която представлява корпорациите вместо хората. Искат регулаторите да са истински независими от индустриите, които регулират.

"Окупаторите" в Лондон подкрепят генералната стачка, свикана на 30 ноември и студентските протести на 9 ноември, както и всички останали действия и акции в защита на социалната система, образованието, здравеопазването, създаването на работни места, както и против войните.

Искаме структурна промяна, насочена към автентично глобално равенство. Ресурсите на планетата трябва да се използват в полза на хората и околната среда, а не на военните, корпорациите и богатите.

"Така изглежда демокрацията – елате и се присъединете към нас!"

Това е началото. В следващите дни и седмици окупаторите ще работят заедно, за да развият тези искания, да ги направят конкретни и да артикулират предложения как да се развие движението, какви конкретни цели да си поставят и какви алтернативи да се предложат.

След приключване на събранието ритмите на самба озвучават площада. Еднакво важната част на купон и забавление продължава.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.