Реална ли e нежеланата война в Близкия изток?

Скорошните визити на шефа на Мосад (израелското разузнаване) и израелския външен министър в Съединените щати определено не могат да бъдат наречени случайни. И определено карат американските политици и дипломати да се замислят възможно ли e Вашингтон да бъде въвлечен в нов военен конфликт и то в година, когато има президентски избори, пише BBC.

Още повече, че самият американски министър на отбрана Леон Панета не отрече вероятността Израел да атакува ирански ядрени обекти още в ранната пролет. Тел Авив бърза с нанасяне на удар, защото данни от разузнаването сочат,  че след по-малко от година Техеран ще премине в нов етап на развитие на ядрената си програма. Етап, в който дори и военна атака не може да навреди сериозно на иранските ядрени амбиции.

И така израелските намерения поставят под особено силно напрежение Барак Обама.

Международни наблюдатели считат, че подготовката за израелска атака вече е в ход, като вода в мелницата налива и липсата на съпротива за военен удар от опозиционната левица. За американското правителство има и още по-тревожни сигнали – Израел е категоричен, че не може да даде гаранции на Вашингтон за предварително уведомление при евентуална атака.

От BBC считат, че Барак Обама няма особен избор. Ако Израел предприеме офанзива, той не може да покаже несъгласие, дори и да не е съгласен с решението на Нетаняху (премиера на Израел). Обама може да обяви, че Вашингтон не участва в нападението, че не е бил осведомен предварително, че не одобрява подхода, но в крайна сметка неизбежно ще даде американско рамо на Израел.

Неофициално се говори, че американският държавен глава е силно обезпокоен от възможността за още една война в мандата му и дори се е опитвал да убеди Израел да не атакува Иран.

Тези информации, разбира се, се връщат като бумеранг към стопанина на Белия дом. Неслучайно републиканските му опоненти го атакуват непрекъснато за това, че не подкрепя Израел достатъчно.

За консерваторите Съединените щати трябва да са най-близкият и силен съюзник на Тел Авив. Тяхното виждане е, че да не даваш пълната си подкрепа за Израел, е равносилно на непатриотична и неамериканска постъпка.

От друга страна експерти като Майкъл Шойер (бивш агент на ЦРУ, оглавил отряда, който проследи Осама бин Ладен) не са убедени, че близките отношения с Израел са най-добрата външна политика на Съединените щати. Но дори и Шойер признава, че да се дистанцираш от Тел Авив е доста смела постъпка в годината, в която се бориш за втори президентски мандат.

„Мисля, че за който и да е американски президент би било изключително трудно да каже „не” на Израел. В тази връзка си мисля, че Обама ще клекне”, споделя специалистът. Но бърза да допълни, че в крайна сметка решението на Белия дом няма да има особено значение: „Ако Израел атакува, за персийския свят, за арабския свят, за мюсюлманския свят Съединените щати ще са виновни съучастници, дори и публично да осъдят офанзивата. Защото за тези хора израелско нападение от такъв калибър просто не може да се случи без зелена светлина от Вашингтон”.

Затова и не са малко тези, които смятат, че ако се стигне до избор между ядрено въоръжен Иран и участие на Съединените щати във военна офанзива, Вашингтон трябва да участва. Това би бил лош избор, не и най-лошият възможен, коментират пред BBC анализатори.

Има и оптимисти, които вярват, че случващото се в последните седмици е просто демонстриране на сила с цел Иран да се върне на масата на преговорите. Манипулация от страна на Израел, за да се стигне до нови, още по-тежки санкции от Запада срещу Техеран, които да поставят режима на Ахмадинежад в безизходица.

Но тези оптимисти вече са малцинство...