Младите испанци - жертвеният агнец на кризата

Испания прехвърли летвата от 5 милиона безработни. Още по-лошото е, че 45 процента от младите испанци нямат работа.

Едно поколение, изгубено насред строителния мираж, оцеляващо чрез временна заетост, работа на черно и семейна солидарност, пише в. „Фигаро“

В Албайда, южно от Валенсия, историята на Хавиер и Исабел Монреал е жив пример за тази мрачна действителност. Този древен град с население от 6000 души е разположен върху няколко окъпани от средиземноморското слънце хълмове. Дълго време той живееше от текстилната промишленост, преди да се поддаде на изкушението на спекулациите с недвижими имоти.

В началото на 21 век животът наистина се усмихваше на Хавиер и Исабел. Хавиер печелеше над 3000 евро на месец от работа в строителството. Исабел работеше в кметството. Те успяха да си купят къщата на техните мечти, естествено като теглиха кредит.

След това сапуненият мехур се спука, кризата помете десетки предприятия, а Хавиер и Исабел останаха без работа и без къща. Спестяванията им, вложени в купено от тях магазинче, се изпариха, когато то фалира. Банката конфискува цялото им имущество и така семейството, което има четири деца на възраст от 8 до 18 години, бе принудено да се подслони при бащата на Исабел. Доходите им вече се свеждат до 800 евро месечно - от помощите за безработни, които Хавиер и Исабел получават. След няколко месеца помощите ще секнат и семейството ще разчита само на 900-те евро пенсия на дядото.

Днес Хавиер и Исабел намират работа тук-там на черно и живеят бедно. "Нямаме никаква перспектива, притиснати сме до стената", споделя примирилата се Исабел. "Ако не беше баща ми, нямаше да се оправим".

В Испания днес има 1,5 милиона семейства, в които всички са безработни.

"Драмата на Испания произтича от високия процент на учениците, които напускат преждевременно училище и от липсата на квалификация на много млади хора", казва университетският преподавател Хуан Ромеро.

Във Валенсия 40 процента от младите не са завършили училище и нямат квалификация. Това е с 10 процента повече от средното за страната, припомня Ромеро.

"Сапуненият мехур в недвижимите имоти беше истинска катастрофа. Миражът, че Испания може да оцелее благодарение на строителството, накара десетки млади да се откажат от училището и да станат строителни работници заради привлекателните заплати", разказва Ромеро.

Подобен е случаят с Онике Куеста, който от 15-годишна до 29-годишна възраст е работил на най-различни места в текстилния отрасъл, преди да стане водопроводчик. "Сменях работа всеки път, когато ми предлагаха по-висока заплата", разказва той.

Но тези времена отдавна са отминали. Днес Онике не може да си намери работа и получава 700 евро помощ като безработен. Съпругата му е бременна с първото им дете и продължава да работи като секретарка в малка фирма срещу 1000 евро на месец, от които 600 евро отиват за покриване на теглен кредит.

Друга жертва на кризата е Мария-Лусия Тормо, уволнена през 2009 г. от текстилна фабрика. Тя е прехвърлила 40-те, но твърдо е решила да си стъпи на краката, въпреки че гледа сама детето си. Мария-Лусия се е преквалифицирала в социален асистент и от две години и половина редува периодите на работа на срочен трудов договор с периоди на помощи за безработица и периоди на обучение, финансирано с европейски субсидии.

"Много учреждения в сектора на здравеопазването, най-вече болниците, наемат все повече хора на срочен договор и използват държавни пари, за да платят образователни курсове, вместо да наемат хора на безсрочен трудов договор", ядосва се Мария-Лусия.

Тази несигурност е добре позната и на 31-годишния Алберто Перес, принуден да се върне при родителите си в Албайда, след като е опитал късмета си като сервитьор в Барселона. В подобна несигурност живее и 25-годишната Лая, взела матура с отличие. Тъй като не е успяла да си намери работа като учителка, тя дава частни уроци на черно.

Ева Тормо, заместник-кмет на Албайда, признава, че е много притеснена за бъдещето на младите в Испания. "Хората тук се оправят благодарение на семейството си и на сивата икономика, благодарение на парите, спестени в богатите години. Но се страхувам от социална експлозия, когато помощите секнат, защото тук скоро няма да бъдат открити работни места", казва тя.

(БТА)