Година по-късно: Оръжия вместо мир!

Тържества по улиците на Бенгази белязаха изминалата седмица. От рано-рано местните жители започнаха честването на една от най-сладките им годишнини – тази от бунта срещу диктатора Муамар Кадафи. Бунтът, който в крайна сметка разпали искрата на огъня, впоследствие помел 42-годишния авторитарен режим в Либия.

„Това е свободата. Няма Кадафи, просто не е за вярване. Усещам свободата, мога да я помириша”, развълнувано говори пред BBC Ламин ел Бижоу. Той и много неговите съграждани са безумно горди, че именно в техния град беше дадено началото на края на династията Кадафи.

Но покрай множеството празненства остава натрапчивото чувство за недовършена работа.

И няма как да е иначе след като в момента Либия е страна, която в голяма степен се управлява не от преходно правителство, а от неопределена смесица от тежковъоръжени милиции, всяващи страхопочитание у хората.

Властта настоява бойците да предадат оръжията си и да се присъединят към националната армия. Но повечето мъже не са съгласни да направят това, без да получат съответното заплащане.

„Игнорират ни. Такава е политиката в момента. А ние сме тези, които осигуриха всички бази на съпротивата”, гневи се Мохамед Хиджази, офицер в синя униформа.

„Загубихме контрол върху революцията. Ние се бихме, бяхме на фронтовата линия, а сега наградата ни е да бъдем игнорирани”, продължава Хиджази.

Именно тези настроения карат много бойци да не се отказват от оръжието. И от яростта.

Някои отряди са обвинявани, че изкарват гнева си от неуредиците и липсата на заплащане върху лоялистите на Кадафи. Става въпрос за невъобразими мъчения, сходни с тези, които полковникът не се свенеше да използва срещу противниците си в продължение на десетилетия.

Електрошокове и физически издевателства са често явление в редица центрове за задържане на доскорошната съпротива и днешна власт, алармират от Амнести Интернешанъл.

Вицепремиерът Мустафа Абусхугур признава, че има проблем с удържането на редица бунтовнически групи и призовава за повече ангажираност от обществото.

„На тези млади хора, които разпалиха революцията, сега разчитаме да ни помогнат да осигурим ред и спокойствие в страната, докато изграждаме правителствените институции”, казва Абусхугур.

Край фонтаните на един от централните площади в Бенгази всеки ден може да бъде забелязан уличния музикант Масуд Бвисри. Същият, който се превърна в истинска знаменитост по време на войната, когато без страх излизаше на бойното поле, за да повдига духа на войниците с музиката си.

Сега обаче той трудно крие разочарованието си от резултата от революцията.

„Наистина съм много натъжен. Ние не се бихме срещу името Кадафи, ние се бихме за защита на човешките права”, спомня си Бвисри на фона на продължаващите безнаказани издевателства и хаоса в цялата страна.

И е убеден, че е от същественото значение да се постигне възможно най-бързо разоръжаване на десетките хиляди, които получиха оръжия за битката със силите на Кадафи.

„Музиката носи мир. Пушките – не. За мен струните са по-силни от куршумите”, убеден е музикантът.

Повечето либийци вярват, че свободите и правата, които дойдоха с революцията, ще променят живота им към по-добро.

Но налице е и страхът, че тези недостъпни по времето на режима „привилегии” могат да бъдат загубени набързо заради подновено насилие от страна на множеството недоволни и гневни бойци, неполучили от бунта това, на което са се надявали.