Преди 20 г. Сараево буквално се взриви

20 години изминаха от избухването на войната в Босна и Херцеговина, която отне живота на повече от 100 000 души през последвалите 44 месеца.

На днешния ден преди 20 години столицата Сараево се взриви в буквалния смисъл на думата. На този ден през 1992 г. сръбските снайперисти на Радован Караджич откриват огън срещу мирен протест на сараевски демонстранти с югославски знамена и портрети на Тито, вярващи, че национализмът на сърби и други ще спре пред портите на многоетническото и толерантно Сараево, пише френският в. "Монд" в статия "Оръжията в Сараево замлъкнаха, но разделението остава".

Войната започва официално на 6 април, а обсадата на Сараево - на 2 май, когато артилерията на тогавашния командир на босненската сръбска армия Ратко Младич обстрелва железопътни и трамвайни линии, а сръбските пехотинци обкръжават града.

Войната се води три години и половина и взема над 100 000 жертви, а обсадата на Сараево е една от най-дългите в историята – 1395 дни, припомня вестникът. От края на войната Сараево превързва раните си, а това не е лесно в страна, парализирана от Дейтънското споразумение от 1995 г. и от конституция, насърчаваща етническото разделение, страна с още по-дълбока икономическа криза, отколкото в останалата част на Европа, където на 45 години си ветеран от войната, а 25-годишните университетски възпитаници най-често са безработни.

По силата на Дейтънското споразумение Босна и Херцеговина остава разделена официално на две части - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. На практика обаче тя е разделена на три, тъй като както сръбските, така и хърватските сепаратисти не искат близост с босненската централна власт в Сараево, нито да отстъпят спечелените с оръжие територии.

Така я кара Босна – все още разделена на три националистически движения – сръбско, хърватско и на босненските мюсюлмани. Всички те използват същите етническо-религиозни аргументи от времето на войната и ревниво бранят икономическите си интереси, допълва "Монд".

Две десетилетия по-късно престъпленията от войната в Босна би трябвало да продължават да преследват Европа. Културата на отричането беше смущаваща тогава, остава обезпокоителна и сега. Болезнената истина трябва да се приема, отбелязва британският в. "Индипендънт".

В течение на три години загинаха 100 000 души, предимно мирни граждани. За пореден път в Европа се извършваше геноцид и престъпления срещу човечеството, а в преобладаващата част от времето светът отвръщаше поглед.

Двайсет години са дълъг период в политиката. В центъра на Сараево белезите са прикрити - на Булеварда на снайперистите е открит нов мол. На място, където паметна плоча припомня, че през май 1992 г. при сръбски минометен обстрел тук са били убити 16 души, сега хората се редят за хляб. Онези събития изглеждат като древна история, някои от днешните избиратели дори не са били родени, когато войната свърши. И все пак това е история.

За хората от Босна и Херцеговина това все още е недовършена работа. Най-малко 20 000 жени тук са били подлагани на системни изнасилвания и други форми на мъчения и тормоз. В резултат на босненската война военните съдилища, включително Международния наказателен съд, вече признават изнасилването за престъпление срещу човечеството, но при все това голямата част от жертвите не са получили нито обезщетение, нито справедливост, посочва всекидневникът, цитиран от БТА.