BGONAIR Live

Олигарсите в Русия са "под ботуш", но вече мислят за живота след Путин

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Само часове след като на 24 февруари 2022 г. започна пълномащабното нахлуване в Украйна, Владимир Путин събра най-богатите мъже на Русия в огромната Екатерининска зала на Кремъл. Използвайки характерния си завоалиран език, той заяви, че очаква от тях да подкрепят войната.

Във видеозаписа от срещата, публикуван от Кремъл, нито един от поканените милиардери не каза и дума.

Това мълчание се превърна в характерна черта на руските свръхбогати. През десетилетията на управлението на Путин те научиха, че цената на това да изразиш гласно позицията си може да бъде висока.

През 2003 г. петролният магнат Михаил Ходорковски, по онова време най-богатият човек в Русия, който финансираше редица опозиционни групи, обвини Путин, че ръководи държава, в която корупцията е широко разпространена. След това прекара следващите 10 години зад решетките, след като беше осъден за укриване на данъци, измами и присвояване, предупреждение към всички останали, които биха могли да си помислят да критикуват властта. Той отрече обвиненията.

Журналистът Аркадий Островски, известен анализатор на Кремъл във вестник „Икономист“, който наскоро прекара часове в интервю с един от най-богатите мъже в Русия, казва, че усеща настъпването на "историческа политическа промяна" в начина, по който свръхбогатите възприемат бъдещето на страната.

Олигарсите на власт, но до идването на Путин

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. доведе до появата на нова, могъща сила на вътрешнополитическата сцена: хора, които се възползваха от края на комунизма, станаха изключително богати, а след това поискаха да контролират политиците в собствен интерес. Те бяха наречени "олигарси" – от старогръцката дума за „малцината, които управляват“. Те разполагаха с пари, а по онова време това означаваше власт.

Това беше епохата на така наречените диви 90-те години, когато на сцената се появиха новите руснаци. Огромни държавни компании станаха достъпни за придобиване, а мъже с подходящите връзки се превърнаха в милионери, дори милиардери, почти за една нощ. Корупцията беше повсеместна, шуробаджанащината процъфтяваше, а поръчковите убийства бяха често явление.

Но почти веднага след първото си избиране за президент през 2000 г. Путин подчини олигарсите. Той нямаше особен интерес да споделя властта с когото и да било. Можеше да си позволи да се противопостави на милиардерите, защото руската икономика започваше да се възстановява, а централната власт укрепваше.

Бил Браудър, финансист, който някога беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия и на когото през 2005 г. беше забранено да влиза в страната, след като започна кампания срещу корупцията, казва, че руските магнати са се свивали и са губили самоувереността си пред Путин. Това се е виждало например на икономическия форум в Давос в годините преди войната, когато те все още са били добре дошли там.

"Спомням си как виждах олигарси да се разхождат наоколо, сякаш мястото им принадлежи, най-арогантните и самоуверени хора. След това се появяваше Путин и беше наистина забележително да видиш как тези мъже, които уж бяха алфа-мъжкари на стероиди, се превръщаха в напълно подчинени, почти отчаяни ученици", разказва той пред Би Би Си.

От началото на войната през 2022 г. Кремъл държи богатите руски бизнесмени в подчинение чрез безмилостна политика на моркова и тоягата. Критиците на войната видяха активите си конфискувани, докато лоялните към властта бяха възнаградени с доходоносни държавни договори за военни доставки.

Днес в Русия има повече милиардери от всякога, общо 155 според списание „Форбс“. Съвкупното им богатство достигна рекордно равнище от почти 700 милиарда долара. Но дори за онези магнати, които останаха лоялни и бяха възнаградени за това, всички тези пари изглежда не носят щастие. Някои от тях стават все по-неспокойни.

Автокрация, олигархия или демокрация?

Милиардите им вече не им дават същите възможности, както преди: в самата Русия те не могат да си купят особено голямо политическо влияние. "Те нямат никакви карти, нямат никакъв ход", казва Дмитрий Некрасов, политик и анализатор в изгнание. „Те са богати, защото имат някаква връзка с Путин, а не обратното“. Извън Русия пък са изолирани заради западните санкции, наложени на страната след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.

"Към тях се отнасят като към дребни престъпници. Не могат да летят с частните си самолети. Яхтите им не могат да акостират във всички най-престижни пристанища в Европа. Това трябва да е изключително неприятно и унизително за тях", казва Браудър, който открито критикува Путин.

И така, без много шум, някои от тях започват да мислят за това какво ще се случи, след като Путин напусне политическата сцена. Това ми разказват добре информирани анализатори, които са дълбоко запознати със света на тези магнати.

Няма непосредствена перспектива за оттегляне на президента и няма основания да се смята, че здравословното му състояние е лошо. Но Путин, който навърши 74 години миналия месец, е в Кремъл от четвърт век. В Москва всички знаят, че един ден той ще си тръгне.

Миналата година, когато беше попитан от „Ройтерс“ дали възнамерява да остане на поста до 2036 г., когато по конституция изтича мандатът му, Путин отговори: „Само Бог знае дали ще имаме достатъчно здраве“.

Ако Путин подаде оставка или почине, докато е на поста, министър-председателят Михаил Мишустин ще поеме управлението. Мишустин обаче не е демонстрирал никакви президентски амбиции (това вероятно е една от основните причини да бъде назначен). Така би се създала своеобразна празнина във властта. При подобен сценарий анализаторите на Русия, с които разговарях, очертават няколко възможни варианта.

Някои на Запад, а със сигурност и в самата Русия, се надяват, че в страната след Путин демокрацията може да процъфтява, като управлението бъде в ръцете на народа, а не на нова група олигарси или на един-единствен автократ.

Според анализаторите обаче това изглежда най-малко вероятният сценарий. Основни демократични институции бяха отслабени или унищожени по време на управлението на Путин. „Русия е толкова свикнала с насилието, че е загубила навика си към стандартните демократични процедури“, казва Александра Прокопенко, руска журналистка и анализаторка в изгнание.

Другият вариант е още по-силна автокрация. Друга фигура може да замени Путин и да продължи неговата система на репресии. Прокопенко обаче смята, че това няма да бъде диктатура на нов силен лидер, поне не веднага. Тези процеси изискват време, казва тя. В началото наследникът на Путин ще бъде по-слаб от него и ще разполага с по-малко ресурси.

Съществува и трети вариант: магнатите да си върнат властта и Русия да се върне към система, наподобяваща олигархичния модел от 90-те години.

Дмитрий Некрасов, бивш съветник на Кремъл и опозиционен политик, който сега живее в изгнание, казва, че при този сценарий страната ще бъде управлявана от шепа влиятелни елитни кланове, съюзени с бизнес интереси. Това, разбира се, е последният вариант, който много от магнатите биха искали да видят осъществен. „Те биха искали да се върнат към време, когато мнението им се е чувало, когато активите им не са били отнемани и когато са разбирали правилата на играта“, казва Прокопенко, която е прекарала много време в разговори с най-богатите хора в Русия.

Макар влиянието им да е било сериозно ограничено в сравнение с 90-те години, все пак си струва да се вслушваме в магнатите. Предвид огромното им богатство изглежда вероятно рано или късно те да се опитат отново да си върнат политическото влияние.

Някои от тях вече „се опитват да установят приятелски отношения с подходящите представители на службите за сигурност или с министри“, казва Некрасов. Той обаче допълва, че всякакви по-нататъшни стъпки са „твърде опасни, за да бъдат предприети“.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Путин държи магнатите в подчинение чрез безмилостна политика на моркова и тоягата. Некрасов казва, че поведението на магнатите през следващите години отчасти ще зависи от финансовото им състояние.

Онези, които разполагат със значителни ликвидни средства, ще бъдат по-уверени да „играят политически игри“ и да се борят за позиции, подготвяйки се за Русия след Путин. Но онези, чието богатство зависи от държавни договори или от благосклонността на правителството, ще изпитват прекалено голям страх да предприемат подобни действия, защото рискуват да загубят всичко, казва той.

Прокопенко твърди, че вече има промяна в начина, по който бизнесмените говорят за Путин. Преди са му давали прякора "Началник", както и "Първият". Сега го наричат "Дед" (дядо, старец), което според Прокопенко носи лека нотка на презрение.

Някои богати руснаци копнеят за "завръщане на политиката в живота на хората", казва тя. Те искат по-малко репресии, по-голяма свобода на словото и по-здравословна конкуренция между партиите и политиците. Засега обаче, според нея, те се страхуват прекалено много, за да допринесат за подобна промяна, заради задушаващата атмосфера в Русия.

Прокопенко разказва за интервю с един от магнатите, който през целия разговор физически седял върху телефона си, защото смятал, че така ще затрудни тайните служби да подслушват дигитално разговора. „Помислих си, че това е абсолютно сталинистки тип страх. Напълно ирационален“, казва тя.

Интервю, предизвикало сензация

Интересна следа за това какво биха искали магнатите от бъдещето на Русия след Путин даде Андрей Мелниченко, известен като краля на торовете в света и понастоящем осмият най-богат човек в Русия. По-рано тази година той изненада наблюдателите, като даде интервю за вестник „Икономист“, нещо рядко срещано за богат руснак, особено когато става дума за издание от държава, която Кремъл смята за неприятелски настроена. Изданието публикува и авторска статия от него.

В някои части на интервюто Мелниченко повтори опорните точки на Кремъл. Той заяви, че Украйна е бойно поле между Русия и Запада и че според него Западът е пренебрегнал опасенията на Русия за сигурността ѝ и заплашва нейния суверенитет. След това обаче разговорът стана по-интересен.

Мелниченко не призова Путин да се оттегли, но – и това е същественото – настоя за промяна, която да сложи край на едноличното управление в Русия. Той заяви, че Русия трябва да се ангажира в по-голяма степен със света.

Прокопенко смята, че магнатът се е опитал да предизвика обществен дебат. "Това беше призив към богати хора като него да започнат да говорят", казва тя. Журналистът, който го е интервюирал, Аркадий Островски, ми разказва, че двамата са провели напрегнати и разгорещени разговори в хотели и кафенета, като "през повечето време пиехме кафе, много кафе, а понякога пушехме". По думите му магнатът изглеждал така, сякаш наистина обмисля отговорите си, вместо да предлага политически заучени формулировки.

Нищо в Русия не е просто и повечето наблюдатели смятат, че интервюто вероятно се е състояло с някаква форма на одобрение от Кремъл, мълчаливо или изрично. Не е известно защо властите биха били склонни да разрешат подобен необичаен призив за промяна. Възможно е да са се опитвали да покажат, че в страната все още съществува известна степен на политически плурализъм. Нито един друг магнат не излезе публично в подкрепа на Мелниченко.

Въпреки това журналистът смята, че Мелниченко не е говорил само от свое име, а и от името на колегите си бизнесмени. Някои магнати се чувстват изолирани заради западните санкции, които им пречат да летят с частните си самолети и да посещават западни курорти като Сен Жан Кап Фера във Франция, на Лазурния бряг, който преди беше популярен сред богатите руснаци.

Някои от тях се надяват, че след оттеглянето на Путин страната може да се превърне в „олигархична република“, както я определя журналистът Островски – нещо подобно на Русия през 90-те години, когато бизнес елитите държаха властта.

Въз основа на дългогодишните си репортажи за Русия Островски казва, че много от свръхбогатите хора в страната в момента изпитват "усещане за пълна безизходица, до която тази война доведе Русия… и липса на бъдеще". Но дори магнатите да мислят за бъдещето, изглежда малко вероятно скоро да предприемат някакви действия.

Браудър, който критикува Путин, казва, че макар много от тях да са недоволни, е малко вероятно да заговорничат срещу президента, докато той е жив. 

"Те разбират, че ако направят каквото и да било, което би представлявало предизвикателство за Путин, той ще ги убие. А Путин е един много параноичен дребен човек", казва той. 

Майк Калви, американски финансист, който някога беше ключов инвеститор в Русия, е на същото мнение. "Какво могат да направят, освен да отидат направо в затвора и да загубят активите си? Лесно е за хората, които седят в Лондон, да казват: "Защо просто не се изправите всички и не отидете направо в затвора?". Именно това ще се случи в действителност", казва той.

Някога най-богатите мъже в Русия можеха да дърпат конците на най-високите равнища на властта. След като Путин си отиде, няма съмнение, че те ще се опитат да си върнат изгубеното влияние. Въпросът е: ще им позволят ли останките от сегашния режим? 

Виталий Шевченко, главен анализатор в BBC Monitoring/БГНЕС

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата