Горчивата сладка победа на френската левица

На втория тур от президентските избори във Франция е възможно да се случат чудеса, а вчерашните резултати показаха, че на Никола Саркози ще му е нужно чудо. За да получи шанс за победа над социалистическия си съперник след две седмици, досегашният президент трябваше да го изпревари на първия тур. Защото общият брой гласове за победените десни кандидати на първия тур при всички случаи щеше да е по-малък от гласовете за Франсоа Оланд.

Дори Саркози да беше извоювал първото място с около 30 на сто от гласовете, пак щеше да му е трудно. В такъв случай щяха да са му нужни гласовете на осем от всеки десет избиратели на крайнодясната Марин льо Пен и шест от всеки десет избиратели на центриста Франсоа Байру, за да получи шанс да задържи президентския пост. Досега няма избран за втори мандат президент, класирал се втори на първия тур, пише "Гардиън". 

Но нека пресметнем какво всъщност получи Саркози. Класирането на второ място с около 26 на сто от гласовете издига отчайващи пречки в борбата за допълнителните гласове на избиратели от крайната десница и центъра. С почти 29 на сто Оланд не само победи на първия тур, но и се понесе на гребена на лявата вълна.

Ако съберем резултатите на основните леви кандидати, се оказва, че левицата събира над 42 на сто от гласовете и за първи път постига подобно нещо от 1988 г. И отляво, и отдясно посланието на тези избори е, че на Франция й е дошло до гуша от нейния президент.

Тъй като е в позицията на загубил национален референдум за своето лидерство, Саркози ще трябва през следващите две седмици да води кампания, наситена с хули и лични нападки срещу липсата на лидерски опит на социалистическия победител Франсоа Оланд, за да обърне вота, мотивиран от лично неодобрение срещу него.

Той започна да прави точно това на последните митинги преди първия тур, представяйки се за закрилника, от който Франция се нуждае във време на криза. Избирателите не му повярваха и затова ще му е трудно да придаде привлекателност на износената си политическа марка. Саркози ще се опита да го стори в телевизионните дебати точно преди втория тур. Съветниците на Оланд изобщо не се притесняват от това. Колкото по-агресивно се държи, толкова по-зле ще се представи Саркози като президент.

Но въодушевлението на левицата, че след 17 дълги години тя е най една ръка разстояние от президентството, бе охладено от изумителния успех на Марин льо Пен. С близо 20 на сто от гласовете тя постигна най-добрия резултат за крайнодесния Национален фронт и измести баща си Жан-Мари, който получи 16,86 на сто от гласовете на първия тур през 2002 г. Така тя успя да превърне партията, смятана за екстремистка и рядко получаваща достъп до националните медии, в популистка и републиканска.

Нейният успех обаче не е успех за Саркози. Сега тя иска да "конвертира" този изборен успех в значимо присъствие във френското Национално събрание. Гласуване за губещ президент, за човека на вчерашния ден, едва ли ще е в интерес на партията й.

Нейният успех е поражение за мъжа, прославил се в кампанията - Жан-Люк Меланшон. Той не постигна най-важната си цел - да отнеме гласовете на работническата класа за крайната десница и да измести Марин льо Пен от третото място. Сега той може да се утеши с факта, че неговият Ляв фронт обедини крайната левица и утрои изборния си резултат от началото на кампанията.

Възходът на крайната десница нанесе удар на десницата и разби центристкия вот за Франсоа Байру, който дори не постигна резултат от двуцифрено число, но наред с това той ще обедини крайната левица. Левият фронт ще има интерес да прикани избирателите си да подкрепят Оланд с аргумента, че работата няма да е свършена, докато Саркози не бъде изхвърлен от властта. Същата логика важи и за повечето от центристките гласоподаватели на Байру.

Тези избори бяха нещо повече от лично поражение за президент, от когото на французите им е писнало. Те бяха избори за социална справедливост и отговорност за банковата криза, както и търсене на алтернатива след десетилетия на икономически ограничения. Но посланието по този въпрос все още е двусмислено. Вотът в подкрепа на Брюксел е два пъти по-голям от този на евроскептиците и това е единственото, на което може да се радва германският канцлер Ангела Меркел. Франция иска Европа да смени курса, но не иска провал на европейския проект.

(БТА)