(Не)очакваният финал

Едва ли са мнозина са тези, останали изненадани от присъствието на Испания на финала на Евро 2012. Въпреки редицата критики (били те и донякъде основателни), няма как да се оспори върховенството на „Ла Фурия” на европейската и световна футболна сцена.

Истина е, че иберийците вече не са толкова впечатляващи. Истина е и че играта им е все по-предвидима. Но това не ги прави по-слаб отбор. Не прави плетеницата от точни къси пасове по-малка наслада за окото. Гениите на Шави и Иниеста все още са налице.

Единственото, което липсва е централният нападател. Липсва онзи Торес отпреди 2-3 години. Липсва поразително ефективната машина за голове Давид Вия.

Но както се вижда, дори и изпадналият в „бездънна дупка” играч на Челси и тежко контузеният Вия могат да бъдат компенсирани. Не изцяло, но достатъчно. В крайна сметка Испания е на финал без допусната загуба, а топката е влетяла в мрежата зад Касияс един-единствен път.

Испанците изглеждат леко уморени, леко пренаситени от футбол, да не кажа леко апатични. Но предвид европейската и световната титли в рамките на 2 години (2008-ма и 2010-та г.) и успехите, които записаха основните стълбове в тима с клубните си отбори (Барселона и Реал Мадрид), да не си пределно мотивиран изглежда обяснимо.

И въпреки това футболна Испания изглежда готова да затвърди господството си. Остана само една крачка до вечно място в историята. Защото никой никога не е печелил 3 трофея от двата най-големи футболни форума (да ме прощават южноамериканците) за едва 4 години. И едва ли скоро ще има по-голяма вероятност това да се случи.

Германия беше на прага на подобно върхово постижение, но падна на финала на Евро`76 след пословичната дузпа на чеха Паненка.

Именно Бундестимът беше сочен и като отборът, способен да спре „Ла Фурия” по пътя към вечността. Немците наистина имат страхотни играчи. Имат и страхотен тим. Това, което нямат, е страхотен треньор. Макар и да звучи малко пресилено Йоаким Льов е фаворит за определението „главен виновник за липсата на канцлера Меркел на стадиона в Киев за големия финал”.

Селекционерът заложи на един и същ състав в мачовете от групите. Най-добрият или не, този състав спечели почти безапелационно и 3-те двубоя в “Групата на смъртта”. Марио Гомез пък почти обезсмисли залозите за голмайстор на шампионата.

И тук започнаха леко странните експерименти на Льов. Той извади титулярната нападателна тройка от отбора за четвъртфинала с Гърция. Целта била да играят най-добрите. Но същите тези най-добри – Клозе, Шюрле и Ройс останаха на пейката за полуфинала с Италия.

В сблъсъка с адзурите дойде и генерална промяна в стратегията. Германия, която играе с трима в нападение през целия турнир (а и доста преди това) излезе с подсилена халфова линия и отслабена атака. Уж така трябвало да бъде неутрализиран Пирло. Само че единственото неутрализирано беше потентността на маншафта в атака.

След злополучния експеримент Йоги имаше време да се поправи след почивката. Но той продължи да държи на своето – схемата остана същата, само бяха сменени част от изпълнителите.

Резултатът от треньорската мисъл беше плачевен – рядко може да се види обезверен, предал се далеч преди края на двубоя германски национален отбор. Прословутият германски дух остана скрит. А огромният потенциал на това наистина много талантливо поколение германски футболисти – недоразвит.

Да, Германия подобри едно върхово постижение – имаше рекордните за Европейско първенство 8 различни голмайстори. Но какво от това? Германия изравни рекорда си за най-много отбелязани голове на Европейско първенство – 10. Но какво от това? Със същите 10 гола поколението на Замер, Клинсман и Бирхоф вдигна титлата през 96-та година в Англия (което към момента е и последният голям триумф на Бундестима).

На другия полюс (както почти винаги, когато тези два отбора се срещнат на голям футболен форум) беше Италия. Една мотивирана, дисциплинирана, атакуваща, безстрашна Италия. Един отбор, който се изолира от поредните скандали с черно тото в родината си и се доказа като истински турнирен борец.

"Скуадра адзура" има невероятният лукс да разполага с неповторим плеймекър като Андреа Пирло. Отписаният от Милан Пирло, който всъщност е един от най-добрите халфове в света. Нищо, че е на 33 години.

Маестрото на италианския триумф правеше каквото си поиска по време на цялото първенство. И когато към него добавим вратар като Буфон, здрава защита, борец като Де Роси и непредвидими, но способни на всичко във футболната игра нападатели като Балотели и Касано, не е трудно да се види как отписаната преди турнира „Скуадра” на практика е напълно логичен финалист.

Сега предстои и най-трудното – преодоляването на испанската стена. Иберийците са фаворит, но след случилото се с Германия никой няма да си позволи да отпише италианците. Така че червено-синият финал обещава да е наистина интригуващ. Наистина...