Ромни засенчи обаянието на Обама

Борбата за президентското място в САЩ претърпя неочакван обрат и най-вероятно ще се ожесточи в оставащия месец до изборите през ноември.

Късно снощи на първия президентски дебат, излъчван на живо по телевизията и в интернет, в Денвър кандидатът на републиканците Мит Ромни може би успя да се върне в надпреварата, след като в последните седмици много от анализаторите, както и социологическите проучвания, започнаха да намаляват сериозно шансовете му за избиране.

Ромни се провали в няколко аспекта в своята кампания до момента, като зашеметяващият удар дойде преди две седмици, когато в мрежата бе пуснато негово изказване от началото на годината. В него пред редица заможни свои поддръжници той обвинява 47% от американците, че живеят на гърба на държавата. На фона на покачващото се напрежение и песимизъм в щаба на републиканците бившият губернатор на Масачузетс успя да се представи впечатляващо в дебата, като нападаше сериозно президента, който зае по-скоро защитна позиция и не изглеждаше да се чувства комфортно по време на дискусията.

Барак Обама откри дебата с вече познатите си цели – продължаване на икономическото съживяване, инвестиции в зелена енергия, намаляване на военния бюджет след пълното изтегляне на американските войски от Близкия изток, както и промяна на данъчната ставка за хората с доходи над 250 000 долара годишно.

Още със своята встъпителна реч Ромни започна доста агресивно, очертавайки вече добре познатите щрихи на своята предизборна програма – възстановяване на американската икономика, но не с увеличаване, а с намаляване на данъците, намаляване на дефицита, както и постигане на енергийна независимост. Още тук дойде първата нападка към Обама за прекаленото фокусиране върху развитието на зелената енергия.

Президентът беше по-скоро отстъпчив и не отговаряше пряко на директните критики на Ромни. Вместо това той използва един от големите си козове – образа на Бил Клинтън, предишния президент от Демократическата партия преди Обама, за да подкрепи данъчната си теза, която цели отпадане на приетите от Джордж Буш–младши данъци за най-богатите, чиято давност изтича следващата година.

Прякото му обръщение към зрителите обаче вместо директен отговор на зададените от опонента въпроси веднага показа, че президентът не е в обичайната си форма, в която всички коментатори очакваха да се намира с оглед на перфектно проведената до момента кампания и постигнатата наскоро преднина в ключовите Охайо и Флорида.

Ромни защити своите планове за намаляване на данъците, като обяви, че те ще бъдат придружени от намаляване на данъчните облекчения за богатите, за да се запазят нужните приходи към държавата и съответно да не се увеличава дефицитът – метод, който според Обама, е обречен на неуспех. Кандидатът на републиканците продължи, като разви тезата, че увеличаването на външния дълг, в което обвинява и сегашната администрация, е не само проблем, но и носи морална отговорност към бъдещите поколения.

Защитата на президента, че неефективните държавни разходи се намаляват с времето и ще продължат да се намаляват и в евентуалния му следващ мандат, не звучеше напълно убедителна.

Ромни изтъкна, че неговата цел е балансираният бюджет, който според него никога не би могъл да се постигне чрез допълнително данъчно облагане на бизнеса, както е показал и първият мандат на Обама, а само чрез осигуряване на работа за всички и постигане по този начин на повече данъчни приходи.

Втората част на дебата се фокусира върху корпоративния данък, но тук, където имаше възможност да направи пробив, Обама остана пасивен и не нападна своя опонент. Вместо това Ромни атакува Обама за прекалено големите субсидии за зелена енергия, десетки пъти по-големи от тези за петролната индустрия, която според републиканеца може да се развива още.

Разбира се, най-големият спор се завихри около големия плод на труда на Обама в последните четири години – федералния закон за здравното осигуряване, по-известен като Obamacare. Тук Мит Ромни даде за пример своя щат – Масачузетс, и заяви, че би отменил Obamacare, връщайки на щатско ниво здравното осигуряване, както би трябвало да е според конституцията.

Президентът най-после успя да отвърне подобаващо, като първо успокои по-възрастните избиратели, че по този въпрос и двамата кандидати не мислят да правят радикални промени, които да заплашват бъдещето на пенсионерите или скоро пенсиониращите се. Той заяви, че сегашната структура е доста солидна, а плановете на Републиканците за здравна система с ваучери и с два стълба, която включва и застрахователните компании, би изложила на голям риск възрастното население. Опасното в нея е, че застрахователните компании ще изтласкат хората с по-голям риск от заболявания и с времето ще започнат да осигуряват само хора с по-малък риск, което ще доведе до сгромолясване на другия стълб.

В опит да се защити Ромни премина в по-либерални идеи, които не подчертаваше толкова силно до момента, като определи частния сектор като много по-добро решение за здравеопазването. На това президентът контрира с по-ниските административни разходи за Obamacare и с факта, че частните застрахователи работят в името на печалбата. С времето евентуален провал на проповядната от Ромни идеология би изоставил милиони хора без здравна защита, а и по принцип би отказал на хората с по-сериозни заболявания достъп до адекватни грижи. За републиканците обаче Obamacare ненужно натоварва работодателите с прекалено високи осигуровки, което само допълнително утежнява ситуацията с работните места. Ромни обвини и приемането на закона в липса на демократичност, след като той не е подкрепен от Републиканците в Сената.

По въпроса с регулациите двамата кандидати се фокусираха върху регулациите на финансовия сектор, които бяха засегнати с Акта Дод-Франк през 2010 – частичен опит да се да ограничи риска от подобни финансови катастрофи като през 2008. За Обама тази реформа е била успешна с налагането на по-големи капиталови изисквания, както и връщането на голяма част от дадените на банките пари. Макар Ромни да отправи най-важната  критика – за факта, че Дод-Франк всъщност защитава банките, които са „прекалено големи, за да фалират”, то Обама успя отчасти да се измъкне от темата, като на място заяви, че малко хора вярват, че финансовият сектор е прекалено регулиран в момента.

Към края на дебата стана ясно, че Обама няма да покаже обичайния плам, с който спечели миналите избори, поне не тази вечер. Относно ролята на правителството той наблегна на мисията му да осигурява възможности за хората, както и образование за младите. Ромни беше доста по-обширен, като защити принципите на конституцията, религиозната толерантност, правото на щастлив живот и преследване на индивидуалните мечти, а не на общите цели, постановени от правителството.

Сякаш изморен, Обама наблегна в заключителната си реч на отделни примери на добро развитие в последните четири години, вместо силно и убедително да защити вече постигнатото от неговата администрация и уверено да покаже на своите избиратели защо трябва да гласуват за него. От друга страна Ромни естествено се впусна в добре познатата патриотична реторика на републиканците, като говореше за завръщането на Америка като силна и могъща страна, грижеща се за своята средна класа, чиято предприемчивост я тласка напред.

Така дебатът приключи, а след него в Интернет пространството и от анализаторите веднага се усети еуфорията на поддръжниците на републиканците. Действащият президент беше доста пасивен срещу един доскоро доста изоставащ в проучванията опонент и се защитаваше, като нападките му бяха главно към липсата на специфика на плановете на Ромни, но не и към тяхната същина. Той дори не атакува скорошния гаф на своя опонент за 47 % от избирателите, който почти го беше изхвърлил от играта. Сякаш Обама сам не се чувстваше доволен от постигнатото в последните четири години и изглеждаше безпомощен пред някои от критиките, докато сменяше темата.

И докато екзалтираните републиканци обявяваха скорошен обрат в процентите за изборите, то и бързи запитвания в мрежата показаха, че повечето анкетирани смятат, че Ромни е спечелил дебата, и то сериозно. Въпросът е дали неговият агресивен, но изтънчен в случая подход ще може да промени дотолкова хода на събитията, че да заличи голямата преднина на Обама, която той си спечели колкото с политиката си, толкова и с цялостното си излъчване и имидж в последните години. Може би пък именно спокойствието и смирението, с което Обама приемаше критиките на опонента си, ще успокоят и избирателите, че това е техният президент.