5 неща, които трябва да знаете за американските избори

С приближаването на датата 6 ноември Съединените щати, а и целият свят, се съсредоточават върху битката за президентския пост в световния доминант.

И докато за хората извън САЩ най-важното е в каква посока ще поеме външната политика на Вашингтон след изборите, то за американците приоритет е икономиката, посочва Би Би Си.

Над 80% от избирателите са категорични, че икономическите програми на кандидатите Барак Обама и Мит Ромни са определящи за вота. Президенти като Джими Картър и Джордж Буш-старши напуснаха Белия дом след само един мандат, най-вече защото икономиката при тяхното управление беше в плачевно състояние.

В тази връзка редица анализатори изразяват учудването си, че Барак Обама все още води пред Мит Ромни в социологическите проучвания. Това чудене е предвид факта, че при управлението на неговата администрация безработицата е над 8 процента в продължение на 43 месеца, а федералният дълг мина границата от 16 трилиона долара.

Може би най-логичното обяснение е, че американците не се чувстват по-добре икономически, но поне не са по-зле в сравнение с преди 4 години. Мнозина обвиняват Джордж Буш-младши за икономическия срив и не са убедени, че съпартиецът му Ромни ще се справи по-добре от Обама.

Друг важен момент в изборния процес е битката в само няколко щата. По традиция демократи и републиканци имат бастиони, които не изневеряват на партийната си принадлежност години наред. И затова на пръсти се броят щатите, които накланят везните в полза на бъдещия президент.

Един от тези щати е Охайо. Историята показва, че от 1960 година насам всеки, спечелил там, е крайният победител във вота. Разбира се, няма нищо случайно в това, че и двете партии похарчиха десетки милиони долари за предизборните си кампании в този щат, който на практика дава едва 18 електорални гласа, но те в повечето случаи са решаващи.

Всяко домакинство в Охайо получава поне по 2 автоматични обаждания от щабовете на кандидат-президентите в 6-те месеца преди изборите. Основната част от рекламното време в телевизионния праймтайм пък е заета от предизборни клипове.

От Би Би Си коментират, че има две коренно различни части на страната в месеците преди избори – в едната хората не могат да се отърват от предизборни слогани и кампании, а в другата животът продължава както обикновено, сякаш не предстои вот за държавен глава.

Електоратът обаче се променя постоянно и кандидатите трябва да се съобразяват. Всеки месец испаноговорящите, които получават право да гласуват в Съединените щати, се увеличават с 50 хиляди.

Малцинството премина границата от 50 милиона души през 2010 година, което прави 13% от населението на страната. Според прогнозите до 2030 година процентът ще достигне 22.

Настоящата кампания е първата, в която и двамата кандидати се появиха по телевизионен канал на испански език и говориха за проблемите с имиграцията.

През 2008 година Обама получи 68 на сто от „латинския” вот и се очаква тази подкрепа да се запази. От друга страна експерти са на мнение, че твърдият тон на Мит Ромни по отношение на имигрантите може да му коства скъпо, особено при висока избирателна активност от страна на испаноговорящите.

Американците все още гледат на външната политика като на второстепенен въпрос, но убийството на посланика в Либия Кристофър Стивънс отново изведе на преден план действията на Вашингтон в чужбина и особено случващото се в Афганистан, Иран, Близкия изток.

Ромни беше обвинен, че е експлоатирал покушението срещу Стивънс, за да атакува Обама. Републиканецът нападна своя опонент, че е прекалено мек спрямо Иран и че е предал Израел.

Освен това мормонът обвини Китай във „валутни машинации” и предизвика опасения за „търговска” война с Пекин.

Предвид глобалното влияние на американския президент и неговите решения изборът на американците очевидно засяга целия свят.

Не на последно място по отношение на изборите за президент на Съединените щати трябва да се знае, че който и да спечели, политическата криза в страната няма да бъде решена с магическа пръчка.

Успоредно с президентския вот американците ще гласуват и за Конгреса. Изборът на конгресмени и сенатори е определящ за това до каква степен Обама или Ромни ще могат да приложат идеите си на практика.

Това ясно се видя, след като Републиканската партия взе контрола над долната камара на Конгреса, а демократите запазиха „владението” на Сената – за последните две години приетите закони са толкова малко, че Конгресът беше наречен „Неправещият нищо”.