Да лекуваш врага

По време на двете войни в Чечения хирургът Хасан Баиев оперирал жертви и от двете страни на конфликта. Не виждал в това жест към врага – просто се придържал към Хипократовата клетва, но в крайна сметка бил принуден да напусне родината си. 

Русия води две опустошителни войни в Чечения. За онези, които станаха техни свидетели, това място беше ад на земята. Но в този ад имаше и герои.

В град Алхан-Кала, близо до Грозни, Хасан Баиев води журналистът от BBC Стив Розенбърг в мазето си. Когато войната избухна през 1994 г., местната болница попаднала под обстрел. Така че Баиев превърнал мазето си в операционна. И прекарал следващите 2 години в спасяване на човешки животи.

Мазето е малко – само 3 на 4 метра. Там обаче Баиев приемал по 30 пациенти наведнъж.

„Имах много малка операционна маса в средата. Работех без ток, без отопление и вода. Майка ми ми асистираше. За две години извърших 4600 операции“, разказва Баиев. „Повечето от пациентите ми бяха цивилни граждани – деца, жени, възрастни, млади хора. Водеха ми чеченски, както и руски войници“, допълва той. 

По време на боевете къщата му е била поразявана от ракети на два пъти. Той обаче отказал да си тръгне.
„Останах в Чечения, защото съм чеченец. Баща ми ми казваше: „Ти си мюсюлманин, ти си лекар. Трябва да останеш тук, трябва да помагаш на хората“, казва хирургът.

При избухването на втората война през 1999 г. клиниката вече била възстановена и Баиев можел да излезе от мазето и да оперира в болницата. При подновените боеве той бил по-зает от всякога.

„Оперирах по време на бомбардировки и обстрел. Работех без консумативи, без пълна упойка за мозъчна операция, коремни рани и ампутации. Работех без прозорци и врати. Беше много студено. Навън се чуваше шум от бомби, атаки на танкове, на хеликоптери. Болницата постоянно се тресеше", спомня си той.

Хирургът оперирал пациенти и от двете враждуващи страни. С това обаче си навлякъл неприятности.
„Веднъж доведоха в болницата чеченски и руски войници. Казах им: Това е мирно място. Болницата е отворена за всеки, който има нужда от помощ, не само за чеченци. Някой ме попита: „Защо лекуваш руски войници? Те са врагът!“. Казах, че за мен няма значение дали някой е чеченец или руснак. Водя в операционната първо онзи, който е най-сериозно ранен. Аз съм лекар, положил съм Хипократовата клетва. Затова лекувам всички“, разказва хирургът.

Баиев си спомня най-ужасния ден през февруари 2000 г. Тогава в болницата били доведени 300 ранени чеченци бойци, минали през минно поле. „За 48 часа направих 76 ампутации и 7 мозъчни операции“, отбелязва Баиев.
Сред ранените на операционната му маса онзи ден бил и най-търсеният човек в Русия – чеченският лидер Шамил Басаев.

Баиев ампутирал част от десния му крак. Като обаче спасил живота на Басаев, хирургът рискувал собствения си.
„След ампутацията на крака на Басаев си мислех, че след като му помогнах, имам огромен проблем. Знаех, че за Русия той е като Бин Ладен за Америка. След това избягах от Чечения, защото руската тайна полиция ме търсеше. Търсеха ме и чеченски екстремисти. Нямах избор“, казва хирургът.

Два месеца след операцията на Басаев Баиев избягал от Чечения. Организации за защита на човешките права му помогнали да напусне страната и да се премести в САЩ, където получил политическо убежище. Семейството му започнало нов живот в Масачузетс. Тази есен в Алхан-Кала племенникът на Баиев Адам, който снимал операциите му на видео, е бил застрелян.

Днес Баиев отново е в Чечения. Сега той е американски гражданин, но половината година оперира в детска клиника в Грозни. 

„Много неща се промениха. Политическата ситуация се е променила. Северен Кавказ днес е спокойно място. Най-големият проблем е, че имаме нужда от лекари. Много доктори избягаха от Чечения и заживяха в Европа. Затова имаме нужда от помощ, трябват ни добри специалисти“, казва Баиев.

Въпреки че негов приоритет са децата, Баиев си е изградил име и като пластичен хирург за богатите и известни хора и е превърнал Грозни в необичаен център за козметична хирургия.

„Известните руснаци посещават Чечения, защото имам опит. Първият ми пациент, които дойде в Чечения преди три години, беше известна руска актриса, телевизионна звезда“, разказва хирургът.

Днес Чечения може да е мирна, но спомените от войната все още преследват Баиев.

„Ако видя някоя лоша новина по телевизията, не мога да я изгледам докрай. Например за ситуацията в Сирия, Ирак или Афганистан. Много е болезнено. Виждал съм хиляди ранени, мъртви, деца, които са загубили ръце и крака. Преди войната бях съвсем различен човек. Сега знам, че съм се променил много“, обобщава той.