Добутахме го до референдум, а ще го бъде ли?

След години политически приказки и напъни най-после го добутахме до референдум. Роди се трудно, преживяхме и роднинските спорове как да се казва. Всеки ден пораства, хранен от числа и коментари. Едни го харесват, други съвсем не, но нали вече го има, няма да го върнем я! Макар че да признаем – и това опитахме.

Дали обаче ще проходи? По-скоро не, според прогнозите на редица анализатори. Очаква се ниска активност, не е сигурно даже, че ще излязат да гласуват 20 % от имащите право на глас, за да стигне темата до обсъждане в Народното събрание. Все още се мълчи и по въпроса точно колко са те.

Очаквано – оцвети се и политически, особено след премиерския призив симпатизантите на ГЕРБ три пъти да се отрекат от това, което вчера са подкрепили, макар и зорлем.

Ще тръгнат ли обаче българите към урните все пак е основният въпрос.

Едно е ясно, темата не е близка като футбола и пушенето и се материализира основно в ежемесечните сметки за ток и парно. Откъдето от нея произтичат най-вече отрицателни емоции и съвсем никаква експертност. Монополите ни лъжат, регулаторът нищо не прави, политиците се упражняват на наш гръб – защо ли пък и да им гласуваме?!

Зима е, много е трудно нещо да победи хладилника, а дори не става дума за зрелище, като изключим партийните задявки по темата. Не е като да не се чуват и експертни мнения, но колко от нас се постараха да се информират, за да вземат решение до другата неделя?

Политиците отново са длъжници на обществото. Явно не се разбира, че преди да убедят избирателя да се съгласи с тяхната позиция, трябва да го убедят да гласува, защото докога липсата на реакция (упражняване на правото на вот) ще е обяснение за мнението ни? Не е ли крайно време масово да гласуваме, въпреки коментарите за фалшификации и „мъртви души“ в списъците?

Замотан от променящи се позиции, някъде в измеренията между 4 милиарда и 22 милиарда (евро-лева?), притиснат от ежедневните тревоги, няма да е невероятно българинът да си остане у дома на 27 януари.

Или пък?

Алтернативата е да гласуваме, напук на прогнозите за ниска активност или подозрения, че липсата й е начин допитването да се провали. За или против нова ядрена централа -  всеки има глава на раменете си, не е по-лесно да се вземе важно житейско решение. А това е също такова. По-важно е от избори, след които следва четири-петгодишен мандат и после колелото пак се завърта.

Защото след референдума следват години, и години, и години – със или без централа.

Аз ще гласувам. А вие?