Епидемия от самота: Британците плащат до 500 паунда годишно в търсене на приятели

Все повече млади хора прибягват до платени приложения и социални клубове, за да създават нови приятелства. Платформите обещават срещи с непознати, общи вечери и възможност за изграждане на социални контакти, но поставят въпроса дали приятелството не се превръща в поредната платена услуга. За тази тенденция разказва британското издание The Independent.

Промените в начина на живот, преместването в нови градове, професионалните ангажименти и създаването на сериозни връзки постепенно променят социалния кръг на много млади хора. Така необходимостта от нови запознанства и приятелства става все по-осезаема.

Именно върху тази потребност се развиват приложения като Timeleft, което се определя като платформа за приятелства. След попълване на въпросник за възрастта, начина на живот, професията и личните интереси алгоритъмът разпределя потребителите в групи, които се срещат на организирани вечери. Абонаментът за Timeleft струва 13,99 паунда, като към него се добавят и разходите за вечеря и напитки.

Срещи с непознати, но без гаранция за приятелство

Един от потребителите на платформата разказва пред The Independent, че първоначалните му притеснения бързо са отстъпили място на приятен разговор с останалите участници. Групата била съставена предимно от хора, които наскоро са се преместили в града и също търсели нови контакти.

28-годишният Мридуал, който вече е използвал приложението, смята, че то предоставя възможност за срещи с интересни хора, с които човек трудно би се запознал в ежедневието си. Той обаче изразява съмнения доколко подобни платформи могат да създават дълготрайни приятелства. Според него изграждането на устойчиви отношения е по-трудно, когато контактът се основава само на една организирана среща.

Подобен опит споделя и 29-годишната Лайла от Лондон. Тя е участвала във вечеря чрез Timeleft, но не успяла да създаде трайни приятелства с хората, които срещнала. По думите ѝ резултатите от подобни запознанства често са въпрос на случайност.

Лайла отбелязва, че някои от хората, с които се е запознала чрез социални приложения, действително са търсели нови приятелства. За да се запазят отношенията обаче, е необходимо участниците сами да поемат инициативата и да продължат общуването извън платформата.

Приятелствата струват скъпо

Освен въпроса за ефективността на тези приложения, на преден план излиза и финансовата страна на социалните контакти.

Timeleft е сред по-достъпните платформи на този пазар. Месечният абонамент за Groupvibe е 19,50 паунда, за 222Place - 22,22 паунда, а Remotely Social Club струва 35 паунда месечно. При Agora цената може да достигне 40 паунда за отделно организирано събитие.

Това означава годишни разходи между 234 и 480 паунда само за достъп до подобни услуги, без да се включват допълнителните средства за храна, напитки и други активности.

Цената е особено съществен фактор за младите хора в Лондон. Според медията около 20% от тях отделят повече от половината си доходи за наем. В условията на продължаваща криза с разходите за живот възможностите им за допълнителни разходи са ограничени.

Приложенията не заменят естественото общуване

Професор Фей Баунд-Алберти, изследовател и консултант в областта на самотата и психичното здраве, предупреждава, че превръщането на социалните контакти в платена услуга може да създаде нови бариери пред хората.

Според нея абонаментните такси на практика действат като своеобразен филтър, който ограничава достъпа до социални общности за онези, които не могат да си позволят подобни разходи. Тя подчертава, че дигиталните платформи не могат да бъдат пълноценен заместител на т.нар. “трети пространства“ - местата извън дома и работното място, където хората се срещат и общуват естествено.

По думите ѝ съществува риск обществото постепенно да загуби уменията за спонтанно общуване, които се изграждат чрез ежедневните социални контакти.

А ако приложенията изчезнат?

Друг проблем, свързан с развитието на платените социални платформи, е зависимостта на потребителите от частни компании за организирането на социалния им живот.

Пример за това е Locals.org - приложение, което в продължение на години организираше и популяризираше социални събития, като същевременно генерираше приходи от тази дейност. В началото на годината компанията обяви прекратяване на работата си. Основателите не предоставиха ясни обяснения за решението, а до май приложението вече беше премахнато от телефоните на потребителите. Така изчезна и дигиталната платформа, чрез която много хора организираха срещите си.

Въпреки недостатъците на този модел както Лайла, така и Мридуал признават, че са успели да създадат и поддържат приятелства чрез подобни приложения.

Развитието на платените социални клубове обаче поставя по-широк въпрос за достъпността на общуването. Във време, когато самотата се превръща във все по-сериозен обществен проблем, възможността за създаване на приятелства не би трябвало да зависи единствено от финансовите възможности на хората.