Франция е разтревожена от появата на "Африганистан"

Решението на Франция на 11 януари да започне въздушни удари по позиции на ислямистките бунтовници в Северно Мали с цел да предотврати "установяване на терористична държава" в африканския Сахел, съдържаше елементи както на изненада, така и на нещо познато, пише сп. „Икономист“.

Изненадата беше, че президентът Франсоа Оланд, социалистически лидер, който не е известен с решителни действия и няма опит във външната политика, толкова бързо реши да нареди изпращане на френски изтребители и бойни хеликоптери.

Използвайки военни самолети от Франция и от постоянна база в намиращия се наблизо Чад, французите поразиха бунтовнически колони, напредващи от контролираната от ислямистите територия към столицата на Мали Бамако. Подобни групи, имащи връзки с Ал Кайда, управляват голяма територия - северната част на страната, от март миналата година.

Френското правителство заяви, че въздушните удари през уикенда, които бяха част от операция "Сервал", както я нарече то, са спрели настъплението на бунтовниците и са помогнали на малийските войски да си възвърнат контрола над град Кона; убити бяха френски пилот на хеликоптер и десетки малийски войници.

Според министъра на отбраната Жан-Ив льо Дриан на третия ден от въздушните нападения французите са нанесли удари по-навътре в контролираната от ислямистите територия, като са взели на прицел тренировъчни лагери и логистични центрове.

Франция определено е начело на настояването за намеса в Мали. Тя подготви резолюция на Съвета за сигурност на ООН, приета с единодушие през октомври и позволяваща на регионални африкански сили да изтласкат бунтовниците от завзетата от тях територия. В реч на среща на франкофонски страни в Сенегал миналата година Оланд говори за "властване на терора" в контролираното от ислямистите Мали, където мюсюлманското право се прилага в най-северните райони.

Франция е особено разтревожена, че Сахел се превръща в "Африганистан" - развъдник на терористи - отчасти благодарение на модерните оръжия, които се изливат през границата с Либия след войната там. Самата Франция е набелязана за мишена от групи, установени в северните райони; през уикенда след началото
на въздушните удари бе повишена тревогата за заплаха от тероризъм. Франция също така има силни търговски връзки в региона, а в момента там има осем френски заложници.

Оланд също така даде да се разбере, че не възнамерява Франция да играе повече ролята на регионален жандарм, извършвайки интервенции в подкрепа на африкански управници, каквато е следколониалната традиция при Петата република.

"Франсафрик" - тъмната мрежа от военни, политически и търговски връзки, свърши, заяви той. Досега той настояваше, че Франция не би предложила повече от логистична подкрепа за регионални африкански сили, които с доста усилия бяха подготвени за тази есен.

Именно тук идва елементът на нещо познато. Истината, признавана неофициално от френски източници е, че малийските сухопътни войски не бяха в състояние да се защитават и че формирането на регионалните африкански сили щеше да отнеме твърде много време. Оланд подчерта, че Франция действа с правомерен международен мандат и отговаря на молбата за помощ на малийския президент Дионкунда Траоре. Алжир даде разрешение на Франция за прелитане на изтребители през неговото въздушно пространство - не кой знае какъв дипломатически пробив. На 13 януари френският външен министър Лоран Фабиюс каза по френското радио, че Франция почти не е имала друг избор, освен спешно да се намеси, иначе е било възможно ислямистките сили да стигнат до Бамако, което да има "ужасяващи последици".

Колкото и всеки следващ френски президент да твърди, че иска да сложи край на следколониалната намеса в Африка, това обикновено се оказва неустоимо в даден момент, при положение че почти няма други желаещи да се заемат с тази работа.

Предшественикът на Оланд Никола Саркози също обеща нова ера, но в крайна сметка изпрати френски сухопътни войски, които да помогнат на Кот д'Ивоар принудително да отстрани от власт загубилия президентските избори Лоран Гбагбо.

Сега въпросът е за колко дълга намеса са готови французите и колко бързо може реалистично да бъдат разположени достатъчни африкански сухопътни сили. Фабиюс казва за френската намеса, че става "въпрос за седмици". Той настоява, че главният й принос е въздушната сила, а неколкостотинте войници от специалните части на земята всъщност избират и проверяват целите.

Предполага се, че именно западноафриканските сили ще осъществят операцията за изтласкване на ислямистите от северните райони, а сега за 19 януари има насрочена регионална среща по въпроса. До дни сега трябва да пристигнат първите военни контингенти от Сенегал, Нигер, Буркина Фасо, Нигерия и Того. Но събирането на достатъчни сили все пак ще отнеме време. Накратко, Франция вероятно ще се окаже въвлечена за известно време. Самият Оланд заявява, че френската операция ще продължи "колкото е необходимо".
 

(БТА)