Кой говори латински в наши дни?

Италианката Джована Чири беше първият журналист, разпространил новина, каквато светът не беше чувал от близо 600 години насам. Репортерката от информационната агенция АНСА първа съобщи, че папата доброволно и преждевременно се оттегля от поста си.

В този случай тя изпревари множество свои колеги, защото очевидно Чири е внимавала в часовете по латински. Именно на този език Бенедикт XVI обяви пред кардиналите, че се отказва от ръководството на Римокатолическата църква.

И така официалното потвърждение на новината дойде в Тwitter акаунта на репортерката. Другите трябваше да чакат за превода на италиански, английски и т.н.

Но отвъд тази екстремна ситуация, колко разпространен всъщност е латинският език в Римокатолическата църква? Може ли да се счита, че съществува като говорим език?

Пред БиБиСи отец Реджиналд Фостър разкрива, че във Ватикана винаги се е говорело и продължава да се говори на латински. Неговата работа е била да пише на латински всички официални документи и енциклики (папски послания до всички католици).

Сега, вече пенсиониран и живеещ в Милуоки, Фостър продължава да говори по телефона на този език със старите си приятели във Ватикана. И дори им праща поздравителни картички на латински.

Но самият той признава, че когато е пишел на латински за Църквата, е пишел за историята, не за настоящето. Според него обаче това е необходимо, за да имат хората първоизточник, последна инстанция, към която да се обърнат, ако има съмнения за съдържанието на даден документ и съответния превод.

За да запази латинския език, дълги години Реджиналд Фостър води специални 2-месечни курсове в Рим. „Това е език. Той не е паднал в златна кутия от небето. Не трябва да си изключително умен, за да го говориш. В Древен Рим този език е бил разговорен за бедни хора, проститутки и скитници”, посочва отецът. "Мога дори да разказвам вицове на латински. И учениците ми ги разбират и измислят нови”, допълва той.

Фостър обаче има сериозни опасения за бъдещето на латинския в Римокатолическата църква. Той пресмята, че към момента във Ватикана има не повече от 100 души, чийто говорим латински е на високо ниво. И не вярва, че ситуацията ще се промени особено.

„По стените на площада „Св.Петър” има великолепни пасажи на латински език, но се съмнявам, че някой от младите проповедници въобще ги разбира”, коментира Фостър и уточнява, че беглите познания не могат да помогнат.

Налучквания не могат да се получат – или знаеш езика, или не.  Според Фостър най-разпространеният език във Ватикана определено не е латинският, а италианският. „Трябва да говориш италиански, иначе не можеш да се впишеш”, пояснява отецът.

Но бърза да подчертае, че не е притеснен за бъдещото на латинския: „Както други велики неща, създадени от човека, както музиката на Бах и Хандел, латинският ще оцелее. Но се опасявам за латинския в Църквата”.

Никълъс Остлър – председател на Фондацията на застрашените езици, обаче не споделя изцяло мнението на Реджиналд Фостърт. За Остлър присъствието на латинския в ежедневието, в интернет е сравнимо с „малки” европейски езици като исландски, литовски и словенски.
Експертът признава, че латинският е в регрес от много дълго време насам. Той оцелява след падането на Римската империя, през Средновековието и чак до 18-и век. След това Англия и Франция повеждат Европа към изолацията на латинския.

Специалисти обаче считат, че латинският е до ден-днешен има своите предимства. Най-малкото това е език, който не се говори – с други думи е достатъчно да се научиш да четеш, за да можеш да кажеш, че знаеш латински и можеш да разбираш ръкописи от времето на Римската империя...