Венецуела след Чавес: чавизмът ще остане още много години

Подценяването на противника е често срещана грешка в политиката. Откакто Уго Чавес се разболя от рак преди две години, мнозина предполагаха, че неговото управление и захранваната му с приходите от петрола социалистическа революция също ще свършат със смъртта му, подкопани от неговата прахосническа неефективност и корупция. Но сега, когато венецуелският президент наистина е мъртъв, нещата вече не изглеждат по този начин, пише в. "Файненшъл таймс".

Сега Чавес е на път да се превърне в мит. Във въображението на своите опечалени поддръжници той може да заеме място, подобно на това на Че Гевара - още един мъченик на революционната левица, който обаче няма толкова дебела чекова книжка. Наистина, ранната смърт на Чавес вероятно ще удължи "чавизма" с още няколко години, а няма да доведе до внезапния му край.

За да видите защо, просто погледнете назад към миналия октомври. Тогава Чавес убедително спечели президентските избори, въпреки че очевидно беше много болен, а страната му страдаше от висока инфлация, нарастващ недостиг и ужасяващо увеличаване на убийствата и насилието. Подобни условия почти навсякъде биха
довели до голяма изборна загуба.

Това, че нещата не се развиха така, не може да се отдава само на нечестно провеждане на изборите, ощетило опозицията. Защото устойчивостта на чавизма не се дължи на неговата нереална идеология, нито на способността му да управлява, а на автентичния политически гений на Чавес и на извършеното от него преразпределение на огромното петролно богатство на Венецуела.

Чавес, както отбелязва бившият салвадорски партизанин Хоакин Вилялобос, включи в обществото бедните хора във Венецуела, създаде възможности за саморазвитие и самообогатяване на новите елити ("болигарсите" на неговата самозвана боливарска революция) и даде на тези две прослойки политически статут и власт. Те няма да се откажат лесно от тях.

Затова изглежда погрешно да се надценява борбата за власт във венецуелската социалистическа партия на Чавес, която може да последва сега, когато наистина започва преходът от неговото управление.

Единството на опозицията е още по-крехко. Нито има вероятност армията да се присъедини към опозицията: голям брой високопоставени фигури извличат огромни облаги от чавизма. В най-добрия случай армията ще се люшка между безразличие и мълчалива подкрепа за режим, от който се облагодетелства.

"Боливарската революция" вече няма да я бъде. Но чавизмът ще остане още много години.

Според конституцията сега до 30 дни ще бъдат свикани избори. Правителственият кандидат Николас Мадуро, който е вицепрезидент и определен от Чавес за негов наследник, най-вероятно ще спечели със значителна преднина, подкрепен от гласуване по симпатия. Социологическите проучвания вече до голяма степен предполагат това. Някои венецуелци от средната класа даже може да гласуват от страх от това, което може да се случи, ако правителството загуби. За опозицията това не бива да е повод за отчаяние.

Венецуелската икономика все още има някакво място за маневриране, но не голямо след рязкото спадане на петролното производство през последните години, а проблемите, които Чавес завещава на своя наследник, са многобройни. За известно време като нов президент Мадуро ще може да се ползва от чувствата, които хората продължават да хранят към Чавес и неговата революция. Но с времето тези чувства ще отминат, дори най-ревностните му поддръжници ще спрат да тъгуват и тогава те ще се събудят.

Какво ще видят? Социалистическа партия, която остава водещата политическа сила в страната. Но също така неефективност, лошо управление и правителство, лишено както от излишъка от петродолари, така и от харизмата на своя родоначалник, които го поддържаха някога. Именно тогава може да настъпи окончателното преосмисляне на чавизма, пише БТА.