Проблемът с бежанците е сериозен, но не трябва да се драматизира

С д-р Нигяр Джафер, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание и заместник-председател на Парламентарната група на ДПС, разговаряме за проблема с бежанците от Сирия и необходимостта от още средства в здравната система.

Д-р Джафер, броят на бежанците от Сирия рязко нарасна и според някои сме на прага на хуманитарна криза, споделяте ли тази оценка или вярвате, че ще се справим?

Проблемът е много сериозен, но ще бъде грешно да драматизираме ситуацията. Просто трябва да си свършим работата. Аз съм уверена, че кризисният щаб анализира ситуацията. Безспорно е, че когато бежанците са хиляди, с очаквания за още много до края на годината, трябва да имаме ясна визия какво предприемаме и конкретно в областта, която касае здравната сфера - по отношение на епидемиологичната обстановка, по отношение на заболеваемост и то на хора, които все пак са тук със своите болести, проблеми, със своя здравен статус, още повече, че става въпрос за жени, някои от тях са бременни, някои имат деца. Хуманитарната криза е факт, защото когато две години се води война на по-малко от 2 000 км от територията на България, това няма как да не се отрази и на нас. В този смисъл, се търсят варианти не само за техническа и методологическа помощ за овладяване на тази ситуация, но и финансова подкрепа. Надявам се да има такава по отношение на различни хуманитарни организации, агенции, Световна здравна организация и мисля, че това, ако се наложи, ще бъде една възможност да се справим със ситуацията. Най-вероятно следващата седмица здравната комисия ще направи изслушване какви мерки са предприети в това отношение.

Вече в бежанските лагери и центрове са настанени повече хора, отколкото е капацитетът на помещенията, допускате ли възможността за масови зарази и предприемат ли се мерки?

Винаги има епидемиологичен риск при такава ситуация. На първо място са битовите проблеми на тези хора - течаща вода, достатъчно храна, ще възникне проблем с дезинфекционни, перилни и миещи препарати, след което идва проблемът с лекарствата. Моята информация е, че има лекари на място, които извършват първични прегледи, вземат решения в конкретните случаи, а и властите, които отговарят за епидемиологичната обстановка в страната, са на място и вземат мерки. Не трябва да драматизираме ситуацията, защото нямаме полезен ход.

И бежанците се разболяват като всички хора, но кой ще плаща лечението им, след като знаем, че парите не стигат и за здравноосигурените българи?

В никакъв случай не бива средствата, които се отделят за тези хора, да ощетят българските граждани. Това е безспорно. Има клаузи, които уреждат правата на бежанците, тези хора имат право на достъп до здравна грижа и те ще я получат. Ще се търсят, когато те надхвърлят 6 хиляди души, помощи от международни организации, агенции.

Ако бежанският поток продължи да се увеличава със същото темпо, какво ще правим, ще се намери ли начин институциите да се справят с проблема? 

Съседни нам страни имат по 400 000 бежанци от Сирия. Една сериозна държава трябва да съумява да се справи с подобни кризисни ситуации, аз съм уверена, че това ще се случи.

Да се върнем на темата за здравеопазването. Министър Таня Андреева увери, че от следващата година ще има повече пари за спешната помощ, както и че ще се увеличат заплатите на работещите в психиатричната, ще се намерят ли средства в бюджета?

Ние всички ще работим това да се случи. Спешната помощ трябва да бъде много сериозен приоритет, защото тя и в момента поема вакуума, който се създава между болничната и извънболничната помощ, както поема и голяма част от здравнонеосигурените хора. Уверена съм, че ще има такива средства и мисля, че това ще стане видно след месец, когато ще са ясни параметрите на бюджета.

След два дни започва новата учебна година, ще се върнат ли лекарите в училище, след като според нормативната уредба те трябва да са там, а на практика ги няма?

Проблемът е финансов. По действащото законодателство и сега няма никакви пречки да имаме училищни лекари. Във връзка със заплащането обаче, а то е ниско, там работят предимно фелдшери и медицински сестри. Те получават своето заплащане през делегирани средства от държавния бюджет през общинските. Може да се помисли върху това да се търсят начини и да има стимули колегите, работещи в друга част на здравеопазването, ако желаят, да работят и в училищата, но нека не забравяме, че в България в момента има дефицит на медицински специалисти. За съжаление, младите лекари напускат с еднопосочен билет и отиват в други държави, където техният труд първо е по-уважаван и второ е по-добре платен.