Роял, ракийка, блажен вестник

Един скъп роял бе разпарчетосан за подпалки за компоти, а част от него ще бъде направен на маса. Ненужна мебел в нечия къща, върху която ще се лее домашарка и ще се замезват домати и кебапчета върху блажен вестник.

Случката в Димитровград разбуни духовете, един уникален инструмент отиде в историята. Всъщност няма значение, че е скъп. Да, "Блютнер" е реномирана марка, на някой търг роялът би могъл да се продаде за десетки хиляди евро. Проблемът ни обаче не е самият роял, а че с всяка изминала година се превръщаме в оскотяла нация, за която е важно да има нещо на масата, да свием на аванта някоя подпалка, за да си сварим компотите.

Нелепата директорка на младежкия център, без да иска, направи точното сравнение - когато един хладилник се повреди, си купуваме нов, а не му сменяме вратичката. Да, за нас е важен хладилникът, дали ще успеем да сложим някоя мръвка в него. Какво ти тук означава някакъв си роял.

Няма нужда заради двама-трима човека да се петни цял град. Утре в друг град местна библиотека може да се превърне в дискотека, защото книгите залежават и няма кой да ги чете. Можем да ги сочим с пръст и да им се присмиваме какви са "чалгари", простаци, а някои да им потретят как са изпуснали далаверата и не са ги продали. Със сигурност има хора, които се чувстват обидени от отношението към подобен музикален инструмент, защото знаят какво означава да седнеш на такъв роял, да погалиш клавишите му. Трагедията е, че те са единици.

Цялата случка показва изкривения ни образ. Мъчим се да сме в крак с развитите държави, прехласваме се по лъскави джаджи, взимаме кредити, за да се залъгваме, че живеем нормално, общуваме вече в социални мрежи. Но изпускаме малките, важни неща. Един човек не може да бъде истински щастлив само със скъпата кола, новия апартамент или да бъде горд с факта, че е похарчил 1000 лв. в някое заведение вечер.

Трябва и духовна храна, но на нашата социална трапеза тя е няколко трошички. Няма как да искаме около нас да звучи Вагнер или Верди, просто географското ни положение повелява друго. Икономическото положение ни вкара в мрачни класации, от които става ясно, че ходим 2-3 пъти годишно на театър, книги се купуват още по-рядко. Прозорец за света ни е телевизията и интернет, където властва Big Brother. Като някакви кумири се налагат татуирани футболисти и плеймейтки. Затова и тийнейджърите не цитират "Две хубави очи", а "Две хубави гърди". Понеже сме някакви псевдожители на глобалния свят, умираме да хвалим всичко чуждо, а забравяме за хубавото тук. И не сме готови да се борим за него, защото е по-трудно, изисква усилия. По-лесно е да мислиш с какво ще натъпчеш стомаха, вместо да защитиш кауза. Единственото ни място, където се борим за справедливост, има нотка на патриотизъм и зачатък на гражданско общество, са социалните мрежи.

Най-лесно е да псуваме политиците за духовното и социално осакатяване, но вината си е изцяло наша. Никой не ни е виновен, че манталитетът ни е такъв, че робуваме на поговорки от сорта за преклонената главица и "Важно е на Вуте да му е зле". Постоянният негативизъм и мания за притежание ни превърнаха в едно брутално общество. Което се е капсулирало и не иска да се променя. Няма как да се сърдиш на човек, товарещ скъп роял на трески, при положение че той си живее в собствен свят, където водеща е авантата. И той по собствено желание не иска да го напусне, защото е по-лесно. Днес ще си присвои безплатни подпалки за компотите, утре ще влезе в съседската градина да осигури и плодовете за тях. Че ягодите или малините на комшията са по-едри от неговите. В такъв свят не само култура, нищо не вирее.

Затова е тъпо да смятаме, че бъдещето ни зависи от някаква тройна, четворна или петорна коалиция. Промяната трябва да дойде от нас. Дано само не направим малкото останали рояли на трески, преди да се сетим, че сме хора.

Но докато само тракаме по клавиатурата, роялите ще бъдат просто една мебел, на която си пийваме ракийката.

Наздраве!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.