Новото лице на терора - завръщането на Ал Кайда

Преди няколко месеца Барак Обама заяви, че Ал Кайда "е поела по пътя към поражението". Оцелелите й членове, каза той, са по-загрижени за собствената си безопасност, отколкото да планират атаки срещу Запада. В бъдеще терористичните атаки, твърдеше той, ще приличат на тези от 90-те години – местни вместо транснационални и наблягащи на "меки мишени". Общото му послание бе, че е време постепенно да се пристъпи към приключване на войната срещу глобалния тероризъм, пише сп. "Икономист".

Обама би могъл да изтъкне, че нападението над търговския център "Уестгейт" в Найроби от сомалийския съюзник на Ал Кайда милициите шебаб е именно това, за което той говори: смъртоносно, шокиращо, но далеч от САЩ. Неудобната истина обаче е, че през последните 18 месеца въпреки неспирните удари и поражения, които понесе, Ал Кайда и джихадистките й съюзници извършиха необикновено завръщане. Терористичната мрежа сега контролира по-голяма територия и вербува повече бойци от когато и да било в 25-годишната си история.

Преди две години всичко изглеждаше различно. Дори преди убийството на Осама бин Ладен през 2011 г. централното ръководство на Ал Кайда, укриващо се близо до афганистанската граница в пакистанския Северен Вазиристан, бе притиснато в ъгъла, унищожавано от атаки с безпилотни самолети и комуникиращо с останалата част от мрежата с трудности и огромни рискове.

Ал Кайда на Арабския полуостров (АКАП), най-способният й клон при организирането на нападения срещу Запада, понасяше тежки удари от безпилотни самолети и бе преследвана от йеменската армия.

Милициите шебаб бяха подложени на подобен натиск в Сомалия, където подкрепяни от Запада африкански войски ги прогониха от главните градове. Най-вече Арабската пролет опроверга главното твърдение на Ал Кайда, че подкрепяните от Запада корумпирани режими могат да бъдат свалени само с насилие.

Всички тези постижения сега са под въпрос. Милициите шебаб сега вербуват повече чуждестранни бойци от когато и да било (някои от тях изглежда са били замесени в нападението над "Уестгейт"). АКАП бе отговорна за паниката, довела до затварянето на 19 американски посолства в региона и глобално предупреждение към пътуващите в началото на август.

Междувременно ядрото на Ал Кайда в очакване на изтеглянето на западните войски от Афганистан след 2014 г. вече се връща в размирните източни части на страната.

Преди всичко опорочаването на Арабската пролет даде на Ал Кайда и съюзниците й безпрецедентна възможност. Превратът срещу предполагаемо умереното ислямистко избрано правителство в Египет помогна за възстановяването на идеологическата мощ на Ал Кайда.

Регионът е залят с оръжия от Либия, а гражданската война в Сирия съживи един от най-опасните и буйни клонове на мрежата - Ал Кайда в Ирак, който сега е високопарно преименуван на Ислямска държава в Ирак и Леванта.

Борбата за сваляне на режима на Асад действа като магнит за хиляди кандидат джихадисти от целия мюсюлмански свят и от мюсюлмански общности в Европа и Северна Америка. Някога предимно умерената и светска Сирийска свободна армия постепенно е измествана от по-добре организирани и по-добре финансирани джихадистки групировки, които са пряко свързани с Ал Кайда. По оценки на западното разузнаване тези групировки сега съставляват около 80 процента от воюващите бунтовнически сили. Дори ако не успеят да разширят територията, която сега държат в северната и източната част на страната, те в крайна сметка може да си
осигурят контрола над голям район по границата на един още по-уязвимо изглеждащ Ирак, където Ал Кайда в момента убива до 1000 цивилни на месец. Това е ужасяваща перспектива.

В каква степен западното самодоволство трябва да се обвинява за това шокиращо съживяване? В доста голяма. Обама бързаше да се измъкне от Ирак и е на път да повтори същата грешка в Афганистан. Америка твърде много се осланя на ударите с безпилотни самолети за обезглавяване на групите на Ал Кайда: предишният министър на отбраната Лион Панета дори безразсъдно говореше за побеждаване на мрежата чрез убиване на само на 10-20 лидери в Пакистан, Йемен и Сомалия. Общото усещане за отслабващия стремеж на Америка да се намесва в Близкия изток, подчертано от нежеланието на Обама да подкрепи умерената сирийска опозиция по някакъв полезен начин, също нанася вреда.

Втори въпрос е доколко съживяващата се Ал Кайда е заплаха за Запада. Доскоро разпространеното схващане, че с изключение на някой и друг роден вълк-единак, днешните джихадисти екстремисти се интересуват само от водене на местни битки, сега изглежда грешно. Някои от чуждестранните бойци в Сирия ще бъдат убити. Други ще се радват да се върнат към по-спокоен живот в Европа или Америка. Значителен процент от тези бойци обаче ще отнесат у дома обучението си, опита си и контактите си и ще са готови да използват и трите, когато бъдат призовани, а това сигурно ще стане. Едва ли можем да се съмняваме също, че западняците, които живеят или работят в региони с активен джихадизъм, вече ще са подложени на по-големи рискове от когато и да било.

Последният въпрос е дали може да се направи нещо, което отново да обърне тенденцията. Отговорът сигурно е "да". Когато Буш обяви своята "война срещу терора", целта му беше да свали режими, които финансираха тероризма. Днес би трябвало да се наблегне на подкрепяне на слаби (и понякога неприятни) правителства в Йемен, Сомалия, Ирак, Либия, Мали, Нигер и другаде, които се опитват да се борят с Ал Кайда. Дори Кения и Нигерия биха приветствали повече помощ. Това не означава изпращане на многочислени войски на място, а помощ с разузнавателна информация, логистика и дори специални части и въздушна поддръжка. Преди всичко означава повече помощ за обучаване на местните сили за сигурност, модернизиране на администрацията и стабилизиране на често крехките икономики.

Най-стряскащият аспект от съживяването на Ал Кайда е колко много нейната пагубна идеология, сега подпомогната от провалите на Арабската пролет, продължава да се разпространява чрез медресета, джамии, джихадистки сайтове и телевизионни канали.

Дейностите й продължават да се финансират с пари от богати араби от Залива, които уж са приятели на Запада. Трябва да се окаже повече натиск на правителствата им да спрат това. Въпреки предполагаемо огромната "мека сила" на Запада, той е твърде слаб при спечелването на своя страна на умерените мюсюлмани в най-важната от всички битки - битката на идеи.
 

(БТА)