Венецуела след Чавес – влакова катастрофа на забавен каданс

Уго Чавес почина точно преди година и сега Венецуела си пати от неговото лошо наследство. Въпреки че страната се намира върху най-големите петролни резерви в света, икономиката й е като влакова катастрофа на забавен каданс, пише в свой анализ "Файненшъл таймс".

Изданието посочва, че инфлацията в латинската страна достига годишно 56 процента и се наблюдава хроничен недостиг на основни стоки. Освен това Венецуела е политически разпокъсана, както се видя в кървавите протести от последните три седмици.

Изданието посочва, че има много прилики между Украйна и Венецуела. Николас Мадуро, приемникът на починалия на 5 март 2013 година Уго Чавес, се оказа лишен от чар почти колкото Виктор Янукович, който също бе демократично избран, но после оглави правителство, което накърни демократичните права.

Смяната на режима в Украйна допринесе за по-големите очаквания на венецуелските протестиращи. Това, което започна като откъслечни студентски протести, получи тласък, когато към тях се присъедини опозицията. Жестокостта на венецуелската национална гвардия, в комбинация с насилието на проправителствените милиции, патрулиращи на мотори, влоши допълнително нещата. Най-малко 17 са загиналите до момента.

Разликите между Украйна и Венецуела обаче са по-големи. Докато Янукович бе корумпиран политик, който се разколеба и избяга, чавизмът управлява Венецуела от 14 години, се посочва в анализът.

През годините на своето управление Уго Чавес установи контрол върху най-важните институции в страната - от армията до съдилищата, пресата и националната нефтена компания. Чавизмът си спечели верни последователи сред бедните, повечето от които смятат, че живеят по-добре, отколкото при предишни правителства - поне до този момент.

С изключение на критики от страна на Съединените щати, Венецуела не понесе същото порицание както Украйна. Някои страни от региона не пожелаха да упрекват страна, която отговаря агресивно на критики; други се страхуват да не загубят значителни търговски интереси; а останалите се почувстваха обвързани от незаслужено чувство на солидарност.

Всъщност най-острото латиноамериканско порицание се изрази в безполезни призиви за мир. Необходимо е те да бъдат по-твърди, особено в момент, когато проблемите на Венецуела изглежда, че се влошават. Макар че правителството вероятно няма да падне, страната, която Чавес завеща, е в институционен безпорядък, твърди "Файненшъл таймс".

Според изданието петролната продукция продължава да върви надолу, а последната реформа на системата за обмен на валута не помогна особено за справяне с дисбаланса в плащанията. Немощта на всички политически партии, отново заслуга на Чавес, може да бъде видяна във вътрешнопартийните боричкания и политическата парализа на управляващата социалистическа партия.

Насилието и престъпността също нараснаха - резултат от години лошо управление - Венецуела е
трета в света по брой на убийствата. Всичко това възпрепятства постигането на значителни социални придобивки.

Със сигурност опозицията трябва да следва процедурите, предписани от конституцията, а не само да хвърля камъни. А правителството трябва да се вслуша в основателните притеснения на критиците, а не само в средите, в които доминира. В противен случай ситуацията във Венецуела ще върви само от зле към по-зле.

Всичко е тъжно отражение на мечтата, който Чавес някога обещаваше да постигне. С характерна щедрост, макар и подплатена с пари от петрола на Венецуела, той искаше да изгради бляскава цитадела на хълма, където да има справедливост за всеки. От тогава имаше социално подобрение, но малко справедливост и още по-малко блясък. Венецуела държеше вместо това да стане malandro (гангстерска) - държава, на която се възхищават единствено други сходни държави.

(БТА)