Путин пренаписва дефиницията за война през 21 век

Определянето на инвазията на Владимир Путин в Крим като някакво "поведение от 19 век" подценява огромното значение на последните събития. Той не е сгрешил, а пренаписва дефиницията за войната през 21 век, пишат Моли Маккю и Грегъри Маниатис във в. "Вашингтон пост".

Преди да нахлуе в Грузия през август 2008 г., той месеци наред разполагаше елементите на традиционната военна машина. Ремонтираше шосета и жп линии, за да придвижи танкове и хиляди войници. Заплашително изпращаше бойни самолети да прелитат над грузинска територия. Използваше и държавна пропаганда, за да замъгли истината за това кой е започнал войната.

Но Путин вече не се чувства обвързан с ограниченията на войната, водена от национална държава. Годините на конфронтация със сепаратисти, екстремисти, терористи и играчи без определено гражданство повлияха на мисленето му. В Крим Путин изпробва тактиката на изненадващо изникващата война (pop-up war, всплывающая война) - бърза и завоалирана, която вероятно ще бъде моделът на бъдещето.

Първо, сякаш отникъде се появи скритата армия. Войниците без отличителни знаци бяха добре подготвени за предизвикване на размирици и водене на улични боеве. Тези войници, които Путин отрича да са негови, също така бяха явно неограничавани от закони, правила и конвенции, регламентиращи воденето на война - най-голямото досега пренебрегване на международния ред от страна на Путин.

Те са путински хибрид между войници и терористи – скрити лица, скрито командване и контрол, скрити заповеди, но несъмнено задействани за постигането на държавни цели. Липсата на идентифициран лидер връзва ръцете на международната общност за отговор. Няма генерал, с когото да се преговаря за прекратяване на огъня или капитулация, ако избухне насилие, няма потенциален начин да бъде прекратено, освен да бъде спряно всяко отделно въоръжено лице.

Тези нередовни сили са и психологическа заплаха за местното население и за украинците в цялата страна, които не знаят къде още дебне скритата армия.

Вторият компонент на Путиновата война на 21 век е кибернетичният. Определянето й като пропаганда омаловажава коварния отровен характер на тази информационна битка.

Кибертактиката е пригодена към най-новата цел на Путин – да прекъсне комуникациите на парламентаристи и управляващи, докато потокът от рускоезична дезинформация, провъзгласяваща новата война срещу "фашистите", продължава да тече.

Путин изфабрикува версия на действителността, за да прокара пропагандата, от която се нуждае, за да дестабилизира Украйна.

Реши, че е необходимо етно-езиково разделение, за да постигне целите си, и после разпредели ролите. Сега версията се разиграва на стотици фронтове и се поства в социалните медии – виртуален лайфстрийм от одобрение на аргумента на Путин, че репресии и страх царят в рускоезична Украйна.

Реалността няма връзка с всичко това. ИТАР-ТАСС миналия уикенд разпространи материал, впоследствие тиражиран от "Форбс" и други медии, че 675 000 украинци напоследък са потърсили политическо убежище в Русия. Спомнете си как през август 2008 г. Москва твърдеше, че 2000 цивилни са били убити в Южна Осетия, област в Грузия, където тя изпрати и все още държи войски. Разследващи от "Хюман райтс уоч" по-късно установиха, че са загинали само 44 цивилни. Но западните информационни агенции отразяват фалшивите новини на Путин, сякаш заслужават внимание.

Неговото изопачаване на действителността и произтичащото от това сплашване забавят отговора на действията му и разколебават решимостта на онези, които биха се изправили срещу него.

Трето, Путин използва финансовите пазари като инструмент за полемика. Притежаващ лично състояние, за което се говори, че се измерва в десетки милиарди, той разбира финансовата мощ.

Богатството на Русия й позволи да изкове "партньорства", основани на взаимен финансов интерес, и Путин разчита на тази паяжина от връзки.

Той отдавна познава тази тактика - през 2007 г. кибератака парализира за няколко дни естонските финансови пазари след спор с Русия. Миналата седмица, след като руските борси се сринаха с над 10 процента заради страха от война, Путин даде пресконференция, предназначена да успокои инвеститорите.

Помислете колко много пари може би е загубил и пак е спечелил от понеделник до сряда. След като усъвършенства умението си да манипулира пазарите, Путин може да увеличи личното си богатство и да разшири още своята паяжина от пари, за която вярва, че го прави недосегаем. Това е саморазрастващо се, невидимо оръжие.

В крайна сметка тази тактика създава хаос, който той контролира, статукво, което му позволява да влияе на външната и вътрешната политика на Украйна.

Путин навлезе в Крим отчасти защото това бе нискорисков начин да изпробва новата си тактика за водене на война. База на значителни руски военни активи и дом на донякъде симпатизиращо население, Крим географски е изолиран от останалата част на Украйна. Путин може с увереност да предвиди, че няма да има физически отговор на неговата инвазия от глобално изтощения Запад.

От години Путин залагаше на тежкия чук в съветски стил. Последните му действия сочат, че той усеща, че традиционната армия и разузнаване вече не са средствата, с които трябва да води война. Докато Западът се фокусира върху най-добрия отговор на последните му ходове, Путин най-вероятно вече е на следващите етапи: решаването кои (ако изобщо има такива) международни протоколи са валидни за действията му и как тактиката му може да бъде използвана другаде.

Време е да се зареже декадентската заблуда, че континенталните войни са свършили. Занапред правилата, по които играе светът, са на Путин, и това е реалност, която всички трябва да приемем и на която трябва да намерим ефикасен отговор.
---------------------
Авторите са независими консултанти, които съветват правителства, фондации и международни организации по външна политика и стратегически комуникации. Те са работили за бившия грузински президент Михаил Саакашвили и за неговия съветник по националната сигурност по време на и след войната с Русия през 2008 г. - Маккю от 2008 до 2013 година и Маниатис от 2006 до 2013 година.
 

(БТА)