Защо испанците се целуват толкова много на публични места?

В Испания целувките на публични места са нещо напълно естествено. Влюбени се целуват по пейките, двойки си разменят нежности насред оживени улици, а приятели се поздравяват с целувки по двете бузи. Зад тази привидно обикновена част от ежедневието обаче стои история, белязана от десетилетия репресии, обществени промени и борба за свобода.

За разлика от други държави, където публичните прояви на интимност са по-скоро изключение, в Испания те са част от културата. Целувки могат да се видят в парковете, по площадите и сред празнуващите по време на фестивала Las Fallas във Валенсия. Дори думата *besos*, която означава "целувки", често се използва като приятелски завършек на имейли.

Авторка на BBC, която живее в Испания повече от шест години, разказва как нейна приятелка се завърнала във Валенсия след пътуване до Япония. Още на излизане от гарата тя видяла двойка, която се целувала на пейка. След престоя си в страна, където подобни прояви на близост са далеч по-редки, гледката я изпълнила с облекчение и я накарала да почувства, че отново е у дома.

Но защо испанците са толкова спокойни, когато става дума за демонстриране на чувства пред останалите?

Защо испанците не се притесняват да показват чувствата си?

Едно от обясненията се крие в начина, по който хората в Испания използват обществените пространства. В голяма част от страната социалният живот протича навън - по оживените улици, в кафенетата, парковете и на площадите.

Проучване на Университета на Уорик установява, че Испания е сред държавите, в които хората предпочитат най-малка лична дистанция при среща с нов познат. Испанците се чувстват комфортно на по-близко разстояние дори в сравнение с жителите на други средиземноморски страни като Гърция, Италия и Португалия.

Това се забелязва особено ясно по оживените площади, където приятели седят рамо до рамо на откритите тераси, разговарят и пият бира под слънцето.

Според Ампаро Ласен, професор по социология в Мадридския университет "Комплутенсе", испанците са по-склонни да изразяват чувствата си чрез физически контакт в сравнение със северноевропейците.

"Разликата е по-забележима, ако сравнявате със скандинавските страни или Англия", обяснява тя.

Това обаче не означава непременно, че испанците са по-любвеобилни от останалите европейци. По-скоро те се чувстват по-свободни да показват привързаността си.

Целувката на публично място не се възприема като изключителен романтичен жест, а като естествена част от ежедневието.

Жилищната криза също играе роля

Начинът на живот и жилищните условия допълнително влияят върху отношенията между хората.

Около 65% от населението на Испания живее в апартаменти - най-високият дял в Европейския съюз. Същевременно растящите цени на недвижимите имоти затрудняват младите хора, които искат да напуснат семейния дом и да заживеят самостоятелно.

Според Ласен липсата на достатъчно лично пространство у дома често кара двойките да търсят уединение навън.

"В Испания имаме жилищна криза, което означава, че сме по-свикнали да се срещаме с приятелите си навън - да ходим по барове и ресторанти, вместо да се събираме вкъщи", обяснява социоложката.

Така за някои двойки единствената възможност да останат насаме се оказва по-усамотена пейка в парка, макар и заобиколена от други хора.

Ласен обаче подчертава, че жилищната криза не е основната причина за публичните прояви на нежност. Много по-важно е отношението на обществото.

"Ако никой не ви гледа неодобрително или просто не ви интересува какво мислят останалите, това прави подобни прояви на публични места много по-лесни", посочва тя.

28-годишната Исабел Нието Тоус, която се върнала да живее при родителите си преди три години след престой в чужбина, добре познава неудобствата на срещите без достатъчно лично пространство.

"Не исках да казвам на родителите си, че оставам да преспивам при хора, с които излизам, защото ми беше неудобно. Затова им казвах, че ще спя у приятел", разказва тя.

Тоус е живяла в Япония, Франция, Германия и Тунис и смята, че романтичните отношения в Испания се развиват по различен начин. Според нея хората проявяват физическа близост много по-бързо, дори когато връзката все още не е сериозна.

"Хората много бързо започват да се докосват и да се сближават. Може отношенията ви още да не са определени, да сте се виждали само два пъти, но вече да се държите за ръце на публични места и да сте много близки", обяснява тя.

По думите ѝ целувките пред други хора са широко приети, а границата между поведението в личното и общественото пространство е значително по-размита.

"Мисля, че целуването на публични места като цяло е напълно прието. Няма разлика между това дали си вкъщи, или навън. Хората се държат по един и същи начин в интимното и в общественото пространство", допълва Тоус.

Когато една целувка е можела да доведе до глоба

Днешната свобода на изразяване на чувства в Испания рязко контрастира с миналото на страната.

По време на диктатурата на Франсиско Франко между 1939 и 1975 г. общественото поведение е строго регулирано от консервативните католически ценности и ограничителното законодателство. Хомосексуалността е криминализирана, а публичните прояви на интимност подлежат на контрол. Двойките дори могат да бъдат глобени за целувка на обществено място. След смъртта на Франко през 1975 г. Испания преживява дълбока културна трансформация.

В Мадрид се заражда контракултурното движение La Movida Madrileña, което се превръща в символ на свободата, творческото себеизразяване и отхвърлянето на ограниченията от диктатурата.

Режисьори като Педро Алмодовар започват открито да оспорват консервативните обществени норми, а сексуалността и интимността постепенно стават все по-видими в публичния живот.

Промяната обаче не настъпва от само себе си. Зад нея стоят десетилетия активизъм и протести за граждански права, включително борбата на ЛГБТ общността.

Как целувката се превръща в символ на протест?

Един от най-значимите протести се провежда на 23 февруари 1987 г. в Мадрид.

Година по-рано две жени са арестувани, след като се целунали на централния площад Пуерта дел Сол. Те прекарват два дни в полицейски арест по силата на закона срещу публичния скандал, известен като *Escándalo Público*.

Задържането им предизвиква обществена реакция, а местни активистки организации организират масова акция с целувки в знак на протест.

От 1987 г. до приблизително 90-те години всяко шествие на Прайда в Мадрид завършва с целувка на площад Пуерта дел Сол.

Така един обикновен жест на нежност се превръща в символ на мирната съпротива срещу дискриминацията и ограниченията върху личната свобода.

През 1988 г. престъплението, свързано с публичния скандал, е премахнато от законодателството.

Свободата да показваш любовта си

Днес публичните прояви на нежност са обичайна гледка в цяла Испания, но не всички хора се чувстват еднакво свободни да изразяват чувствата си.

Според Ампаро Ласен по-възрастна двойка, която се целува на пейка, може да привлече повече погледи, докато еднополовите двойки понякога се сблъскват с по-сериозно обществено неодобрение.

"Не всеки се чувства еднакво комфортно да показва връзката си", подчертава социологът.

За Паула Фурио, бивша сватбена фотографка от Валенсия, целувките са символ на нещо много по-голямо от романтиката.

"Все още има какво да се направи, но испанското общество като цяло е много отворено. Целувките са само върхът на айсберга. Те ви дават представа за свободата, която можете да имате в Испания. Това е израз на свобода", казва тя.

Историята на Испания показва как един толкова обикновен жест може да придобие дълбоко обществено значение. Някога целувката на публично място е можела да доведе до наказание, а по-късно се превръща в средство за протест и символ на освобождението от десетилетия ограничения.

Днес може би най-забележителното в отношението на испанците към целувките е именно фактът, че те вече не се възприемат като нещо забележително.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.