Защо й беше на Русия Крим точно сега?

Защо й беше на Русия Крим точно сега? За да спаси руснаците? Но от кого? Нито една истински антируска, "фашистка" ексцесия не успяха да покажат дори федералните ТВ канали. Макар да положиха усилия. Из Украйна не кръстосват фашизирани тълпи. Който има възможност и ако не го мързи, да погледа неруска телевизия, пише Алексей Малашенко, "Независимая газета".

Националистите - русофоби и антисемити, все още не са Украйна, нито са впрочем нейното правителство, което при първа възможност ще се отърве от националистите. А има версия, че буйният национализъм на "Десен сектор" начело с Ярош и на колегите му е доплащан отделно - от хора, закопнели да разклатят ситуацията (Европа не искаше да я клати), в опит да ги използват за собствени користно-политически цели.

А защо Русия не пазеше руснаците в Централна Азия, в Азербайджан - те бягаха оттам на талази, а бягат и днес? Защо не се стичаха народните маси пред посолствата на страни, закривали например руски училища, изблъсквали славяните от политическия си живот? Защо нямаше кой да спасява руснаците през гражданската
война в Таджикистан? Защо бяха толкова малко грижите за "средноазиатските руснаци", отхвърляни след завръщането си в историческата родина, често и мразени от местните руснаци?

След някое време публиката изведнъж ще схване, че парите за спасяване на братския кримски народ, засега само един милиард американски долари (забележете, не е пресметнато в рубли или гривни), ще бъдат взети от джоба й - та кой би посегнал на олигарсите и чиновниците? Хора зли и недоверчиви тутакси ще се сетят, че плащат от семейния си бюджет и заради братския южноосетински, братския абхазки, съвсем братския вече беларуски народ и някои други.

Жителите на Русия, "покварени" вече от Анталия, Хургада и Барселона, едва ли ще се поблазнят от непредсказуемите, нито пък евтини курорти в Крим. Та нали не ги блазни дори постолимпийският Сочи.

Тактически Путин постигна победа. Още повече, че успя за известно време да си позатегне харизмата – мобилизира националистическите нагласи и ги пренасочи, преоформи в антиукраински и антизападни. Задейства негативни механизми.

В стратегически план обаче Владимир Владимирович изгуби.

Първо, показа, че Русия е неспособна да действа с нормални, икономически и дипломатически средства. Второ, позволи личната обида от Майдана и осъзнатата загуба в играта да го тласнат към постъпки, неочаквани за всички, включително за здравомислещата част от обкръжението му. Президентът със сигурност знае, че кримската му акция буди "недоумение" дори у мнозина от управляващата класа - недоумение дразнещо и настройващо против лидера.

Не, той естествено ще остане още много дълго в президентското кресло. Но вече без железобетонно подсигурен тил. Като бивш кадър на службата за държавна сигурност той и да не разбира това, безспорно го усеща. А и никак не е лесно дълго време да подклажда националистическия плам. Хората скоро ще се отвлекат, ще насочат внимание към неспирното поскъпване, инфлацията и тям подобни въпроси, временно позагърбени.

За външна политика хич да не споменаваме. Управлявана от днешната власт, Русия губи доверие. Тя буди страх - но страхът не означава уважение, нито желание да поддържаш връзки с нея.

Германия и други някои са принудени да поддържат връзки с нея. Дори китайските мъдреци поклащат глави (както правят още от руско-грузинската война). Русия остава с атомната си бомба, създадена по съветско време, и с горивата.

По своите последици Крим се очертава да стане за Кремъл "мини-Афганистан". Още никой не е забравил какво донесе нахлуването в Афганистан на Съветския съюз. Със сигурност нямам предвид само бойкота на Московската олимпиада.

Какво ще последва? Времето лекува всякакви рани: малко оттук ще бъде забравено, малко оттам - простено. Общо взето, всички ще свикнат. Но ще положат усилия даже не да изолират Русия, просто да стоят някак по-надалеч. Дори в бъдния Евразийски съюз не всички са възхитени от кримската "изненада".

Вече никой няма да чака резки промени. Нова "перестройка" не се задава на хоризонта. Русия ще става все по-самотна. А държава, останала в самота, закостенява - също като човека. Впрочем май ни очаква Молдова с нейното Приднестровие и Гагаузия.
 

(БТА)