Ярки и изписани, като дантела

Снимка: Dnes.bg

3 / 9

На помощ в наши дни идват различни бои и оцветители, стикери, бандероли, кристали и какво ли още не.

В миналото обаче, когато те са липсвали, яйцата за Великден са били не по-малко красиви. Една от най-старите и оригинални техники е с т.нар. писалка и восък.

Писалката се е изработвала от увита на тръбичка или фунийка сребърна паричка, която жените давали на някой златар да им я приготви и след това пъхвали в края на разцепена пръчица, обяснява доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Восъкът във фунийката или тръбичката се нагрява на топлината на пламък или на печката, втечнява се и с него се рисува по повърхността на яйцето. После то се потапя в боя, а рисунъкът с восък побелява и така се извайват нежни линии - като истинска дантела.

Един от най-популярните естествени оцветители е брошът. С тази билка боядисвали яйцата във виненочервено. Използвали се още червеният риган, люспите на лука, с които се постига от лимоненожълто до тъмночервено, смрадликата, луковиците на синчеца и на минзухара, млечката, корите от орехите и т.н.

Във Велинград, където традицията е оживяла и до ден-днешен, всяка година се правят конкурси за най-красиво изписано великденско яйце и наградата е сребърната писалка. В местния музей е единствената у нас експозиция на писани яйца.

Върху яйцето може да се изгради правилна мрежа и да се впишат по-дребни орнаменти. Може да изрисувате и хаотично разположени плетеници, но идеята е цялата повърхност да се изпълни с орнаменти, които носят своята символика, свързана със смисъла и значението на Великден.

В България има много различни традиции за украсяване на яйца и восъчната техника е била разпространена главно в западните краища - Самоковско, Ихтиманско, района на Долна баня, Костенец, Момина клисура, Чепинската котловина, Етрополе, Ботевградско.

Има я, макар и по-слабо, в Североизточна България около Разград и Търговище.

В цялата страна е разпространен един много прост първичен и елементарен вариант на восъчната техника, който съществува и до днес – жените си купували или си приготвяли свещичка от чист пчелен восък, с която рисували върху леко затопленото яйце букви, кръстчета, слънца, звезди, цветя, след това потапяли яйцето в боята и на мястото, където са рисували с восъчната свещ, се получавали бели отпечатъци, разказва етнологът.

Тези рисунки ставали доста едри и груби, затова на други места е разпространен този вариант – нанасяне на восъка с писалка, при което могат да се получат много по-фини орнаменти.

В миналото гледали първото яйце да е снесено на Велики четвъртък и го вземали направо от полога на кокошката. То задължително се боядисва в червено, а старата баба натривала челцата и бузките на децата в къщата, за да са здрави през цялата година.

Вярва се, че червеното великденско яйце има особена магическа сила, прогонваща всички зли сили както от човека, така и от дома и стопанския двор, от добитъка и овошките. След това яйцето се поставяло пред иконата в дома, където оставало цялата година да пази къщата от зло. Когато се случи някакво природно бедствие или болест, хората изнасяли червеното яйце на двора, за да пресекат бедствието или „отвръщали“ с него вода на болния, за да оздравее.

На следващата година вземали старото червено яйце от иконата, счупвали го и гадаели по него какъв ще бъде късметът на къщата. Ако яйцето не се е развалило, а просто се е свило вътре в черупката, това означавало, че ще има здраве, късмет и напредък в начинанията. Разваленото яйце, което вещаело нещастия, било хвърляно в река, за да го отнесе водата по пътя си и бедствието да се размине.

С червеното великденско яйце има и много други обичаи, казва Светла Ракшиева. В миналото носели червено яйце и го заравяли в нивата, за да бъде тя плодородна и да я пазят от градушки. Когато се сборели с първите великденски яйца, залепяли черупките на пътната врата, за да пазят къщата от лоши влияния.

Червено великденско яйце трябвало задължително да се подари на всички гости, които дойдат в къщата по Великден.

Заедно с восъчната техника до ден-днешен съществува и много популярното „отпечатване“ на листенца, тревички, цветчета върху повърхността на яйцето, които се прикрепят с мрежичка и после яйцето се потапя в боята.

По думите на Светла Ракшиева техниката преживява истинско възраждане и предизвиква интерес при организиране на ателиета на различни места.

„Хората питат – сега като яйцето стана толкова красиво, как да се сборя с него? Още Димитър Маринов, един много голям български ентограф, казва, че с писаното яйце хората не се борят. Писаното яйце е красота, символ, това е великденското благопожелание на човека, който го подарява към неговите близки и приятели. Писаното яйце служи само за възхищение. Знаете как едно време казвали за някоя мома – гледат я като писано яйце“, обяснява тя.

Восъчната техника е „оживяла“ на две места в България – около Ихтиман, Долна баня, Костенец, Момина клисура, и в Чепинско, Велинград и Ракитово. Има два стила на шарене на яйцата с писалка – червени яйца с бели шарки и бели с пъстри шарки, които лесно се постигат с маслена боя за рисуване или с готови восъчни пастели.