Чудото Коста Рика

Светът се съмняваше в Коста Рика, но костариканските футболисти вярваха в себе си, въпреки че бяха пратени в “групата на смъртта”.

И докато играчите празнуваха пред своите поддръжници знаменитата си победа над Италия и класирането на осминафинал на световното първенство, лесно е да си спомним думите на треньора на отбора Хорхе Луис Пинто след жребия за групата, пратил отбора му срещу три световни шампиони. Пинто каза следното: “Паднахме се в чудесна група. Колкото по-смел е бикът, толкова по-интересна е коридата”.
 
И възпитаниците му доказаха тези думи на терена – отборът на Коста Рика беше безстрашен срещу Уругвай и Италия, като не просто ги победи, но ги надигра. Сега, наречените за аутсайдери играчи, си осигуриха предсрочно участие във фазата на елиминациите, а Англия и един измежду Италия и Уругвай ще стегнат куфарите за дома.

БиБиСи акцентира върху факта, че никой не оспорва правото на костариканците да са сред 16-те най-добри в света – доказателство за класата в тяхното представяне по бразилските терени.

След успеха над “скуадра адзура” с 1:0 неподправената радост на отбор и фенове беше напълно заслужена. А синьо-бяло-червената част от стадиона в Ресифе скандираше: “Да, ние можем”.

Още преди турнира, в Коста Рика цареше явен оптимизъм. Местните хора вярваха, че страната им ще бъде представена на Мондиала от най-талантливото поколение в историята.

На първенствата през 2002-ра и 2006-та година само 3-ма от националите играят в чужбина. Сега броят им е 11.

Освен играчите с кариери в чужбина, в състава на Коста Рика има и футболисти с далеч по-скромни биографии. 

Нападателят Рандал Бренес, например, трябва да работи в книжарница, за да изкарва пари за автобусни билети, с които да се придвижва до стадиона.

Две от големите звезди на отбора Брайън Овиедо и Алваро Саборио се контузиха тежко преди шампионата в Бразилия и това породи съмнения в боеспособността на отбора на Коста Рика.

Селекционерът Пинто обаче не спираше да повтаря, че отборът му е едно цяло и ще се справи с наглед невъзможната задача.

Специалистът подбира внимателно своя екип – сред помощниците му е живата легенда на костариканския футбол Паоло Уанчоп, който в знаменитата си кариера игра за отбори като Уест Хям и Манчестър Сити. Място има и за Луис Марис, който е със 130 мача за националния отбор, преди да се отдаде на треньорската професия. За вратарите се грижи Луис Габело Конехо (40 мача за националния отбор).

Всички тези хора са с богат опит от участия на Световни първенства.

Конехо е на вратата, когато Коста Рика побеждава Шотландия и се класира за 1/8 финал на първенството в Италия през 1990-та година.

Коста Рика заема второто място във финалната квалификационна група в зона КОНКАКАФ, като печели всичките си домакински мачове. Отборът демонстрира изключителна тактическа зрялост в сравнение с предишни кампании.

Селекционерът Пинто копира стила на Жозе Моуриньо – стабилна защита и мълниеносни контраатаки. Плеймейкърът Брайън Руиз е импровизаторът, нападателят Джоел Кембъл носи мощта и скоростта.

Големият коз на отбора е способността да се пригодява спрямо ситуацията и да се втурва в атака, когато е необходимо. Това ясно се видя в преобразяването срещу Уругвай след изоставане с 0:1 на почивката за крайното 3:1.

За разочарование на Пинто самият Моуриньо изрази съмнения, че Коста Рика може да направи нещо повече от въпросния успех срещу Уругвай. Преди мача с Италия, селекционерът заяви: “Наистина съм изненадан от тези негови думи. Знаем, че Италия са много труден противник, но ние сме уверени, че можем да играем дори по-добре, отколкото срещу Уругвай”.

Малцина повярваха на тези думи. Пинто и неговите момчета обаче разсеяха всички съмнения. И трудно някой ще ги подцени отново.