Палестинците се нуждаят от своя собствена държава

Трагичният сценарий общо взето е един и същ. Самоделни палестински ракети излитат от Газа, а израелски самонасочващи се ракети и артилерийски снаряди се сипят (върху Газа).

Израелското правителство се зарича да унищожи Хамас - ислямисткото правителство, което властва в многолюдната Газа. Хамас се тупа в гърдите и обещава да се бие до последен дъх. Стотици палестинци, главно цивилни, загиват, докато накрая международният отзвук наложи спиране на касапницата. Посредници успяват някак си да уговорят правила за съблюдаване на примирието и двете страни започват да пълнят арсеналите си за следващия рунд. Картината е обезсърчаваща, пише Financial times.

Реакцията на сегашния конфликт - трети за последните пет години, е доста приглушена. Жестоката гражданска война в Сирия, станала трамплин за светкавичната офанзива на джихадистите и довела до завладяване на големи части от Ирак, засенчва новия епизод на до болка познатата и изтощителна (както изглежда на мнозина) израелско-палестинска вражда. Това обаче е недалновидно отношение.

Сегашният конфликт тръгна от отвличането и убийството миналия месец на трима еврейски ученици от селище на окупирания от Израел Западен бряг и последвалото като отмъщение убийство на палестински тийнейджър. Израелският премиер Бенямин Нетаняху веднага обвини Хамас за отвличането, макар че изглежда то да е било извършено от клана Кавасме в Хеброн, който и преди се е изявявал като саботьор на примирия.

Това, което те разрушиха в дадения конкретен случай, бе споразумението на единство между Хамас и Фатах - националистическия съперник на Хамас в Палестинската власт, която управлява Западния бряг. Споразумението между двете палестински организации даде на Нетаняху повод да прекъсне преговорите с американско посредничество за разрешаване на конфликта чрез създаване на две държави. Тези преговори бяха фактически в задънена улица, главно в резултат на безкомпромисната политика на неговата управляваща дясна коалиция, която ускори колонизирането на заселническите земи, върху които палестинците се надяват да изградят своята държава.

Въпреки това никоя страна не се стремеше към подновяване на враждебните действия. Хамас в частност е във фактическа изолация и не е в състояние да предложи нещо повече от отчаяние и разруха. Ислямисткото движение скъса с Иран, като отказа да подкрепи Башар Асад в сирийския конфликт, и загуби своя съюзник - "Мюсюлманските братя" - в съседен Египет след военния преврат на Абдел Фатах ас Сиси миналото лято.

Сиси, който сега е президент на Египет, смята Хамас - палестинския клон на "Мюсюлманските братя", за враг, който поощрява растящата джихадистка опасност на Синайския полуостров.

Това е една от причините, поради която Хамас отхвърли египетския план за прекратяване на огъня, който не предвижда отваряне от Кайро на КПП Рафа към Египет в южната част на Газа, още по-малко пък вдигане на израелската блокада на северната граница на Газа и на нейното морско пристанище.

Хамас продължи да обстрелва (Израел) във вторник, след като настъпи моментът, в който трябваше да влезе в сила предложеното от Египет прекратяване на огъня, с явното намерение да покаже на своите привърженици, че неговата инфраструктура си остава почти непокътната и че той може да разкъса блокадата. Но това е илюзия. Доста по-вероятно е Израел в негласен съюз с Египет да се опита да пречупи "Хамас" с цената на още много човешки животи.

Зад Хамас обаче прозира призракът на необуздания джихадизъм, който наблюдаваме в Сирия и Ирак и който вече е създал "предмостия" в палестинските бежански лагери из целия регион, включително и в Газа. В този конкретен конфликт международните фактори трябва да мобилизират страни като Турция и Катар, които имат влияние върху Хамас и могат да го убедят в пагубното безплодие на неговите ракетни набези. Това изисква най-вече да бъде ангажирано коалиционното правителство на Фатах и Хамас при условие, че то спре насилието и се включи в сериозни преговори. Това обаче е малко вероятно.

Израелската политика дискредитира и обезсилва Палестинската власт. Палестинските земи непрекъснато се свиват заради продължаващата окупация на Западния бряг и на арабски Източен Ерусалим. Но заедно с това Израел подкопава и собствената си репутация в света. Илюзия е да се мисли, че той може да остане оазис на мира и просперитета в регион, който гори, ако палестинците бъдат лишени от перспективата за своя собствена жизнеспособна държава.
 

/БТА/